Който цитира - той от глад не умира.Радой Ралин
И още един афоризъм от него, касаещ науката и "учените": Сит търбух за наука глух.
(Пояснение за по-младите: Навремето, в ерата на комунизма, в т.н. "научни работи" или писания, особено в областта на т.н. "обществени науки" беше задължителна норма да се цитират произведенията на т.н. "класици на марксизма-ленинизма", именно на Маркс, Енгелс и Ленин, а също така и откъси от решенията на т.н. "братски комунистически партии" и от докладите на техните вождове, именно Брежнев, Т.Живков и останалите. Та в тази връзка Р.Ралин е написал епиграмата си. Тия като моя милост, които не обичахме да цитираме, не можахме в онова време да постигнем някакви съществени успехи в научното си развитие, ала мерзавците, дето обилно цитираха, дето обилно гарнираха "творенията" си с цитати, станаха знаменити професори - и още са си такива.)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар