Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 17 октомври 2013 г.

Всичко, що е за европейски път на развитие на България, всичко, що декларира, че е твърдо против евроазиатския, пропутинския път на нашето развитие, нему трябва да се подаде ръка!



Аз снощи бях на митинга на десните в Пловдив, който, както сега установявам, бил предизвикал толкова разноречиви коментари: Раздор! Реформаторите се озъбиха на Гърневски и ГЕРБ, също Гърневски: Лично аз водих разговорите, защо се отмятат?!, още Изненада: Реформаторският блок и ГЕРБ се обединяват в Пловдив. Той беше проведен под надслова „Не на комунистическата реставрация и на олигархичното управление!”; това именно беше изписано с големи букви на сцената. Аз дойдох да видя на място какво ще стане, да усетя, така да се рече, как вървят работите. Ще се опитам да представя възприятието си. Очакваше се Бойко Борисов да се изкаже, ама това не стана, както и да е. Ето какво видях и чух. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

„Всичко, що е за европейски път на развитие на България, всичко, що декларира, че е твърдо против евроазиатския, пропутинския път на нашето развитие, нему трябва да се подаде ръка, щото работите са сериозни, ако не го сторим, ако не се обединим, горчиво ще съжаляваме после”

e на пръв поглед е чудесен лозунг. Всъщност между „десните” партии в България не би трябвало да се налагат даже и компромиси, защото в програмно отношение разликите са почти пренебрежими. Къде обаче е главният проблем на България – и посткомунистическата политика по принцип? Ами в следното: едно са декларираните намерения и написаните програми, друго реалността. В действителност партиите в България не са идеологически субекти, които стоят зад определени ценности и програми, те са само изразители на интересите на олигархията, независимо под какви етикети се явяват. Истинските управници на България стоят в сянка и не се явяват на избори. Затова не могат да бъдат нито качени на власт, ниво свалени.

Други е положението с избирателите: в България има предостатъчно автентично десни избиратели, които неизменно гласуват за представящи се за десни партии, но неизменно получават евроазиатска, проруска политика, а ако случайно се получи някакво непредвидено отклонение като 1991-92 и 1997-2001, то незабавно бива „поправено”.

Ето защо за съжаление има ситуации, когато гласуването е безсмислено, защото нищо не променя. Така че няма никакви „десни” и „Реформаторски блокове”, всичко това са басни за наивници, които обаче все още функционират. Но и не агитирам никого да остане пасивен и да не гласува, нито пък съм някакъв ляв манипулатор. Ако непременно искате да покажете някаква позиция, излезте и гласувайте за някоя „дясна” формация, например за евентуалния „Реформаторски блок”. С това няма да промените нищо, само ще окажете услуга на мафията и олигархията и пак ще останете разочаровани, но това си е Ваш избор.

Лично аз бих гласувал само, ако има самостоятелна листа на ДСБ, и то по възможност начело с Иван Костов, защото това е най-доброто, което България можа да произведе, но са жалост ДСБ също се съюзи с мафията, и то не защото самата е станала мафиотска, а защото мисли, че трябва да прави компромиси, за да не „страни от колектива” и да не изпадне от активната политика. Аз съм на друго мнение, но тук няма да се спирам на това.