Даваме ли си сега вече сметка защо сме най-бедни не само в Европейския съюз?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
4 коментара:
Не е вярно. Някои хора са бедни като интелект и личности (душа не съществува), пък са богати на пари. Така че едната бедност не предполага другата.
Това "някои", за което говорите, ако изобщо съществува, е изключението, потвърждаващо правилото. :-)
Всъщност изключенията не потвърждават правилото. Това е просто един популярен мит.
Изключенията всъщност разклащат правилото.
Да, разклащат го - за да стане по-здраво! :-) Чрез разклащане правилата се вкореняват още по-плътно в основата си...
Публикуване на коментар