Такива сме ние, българите - нископоклонници сме пред чуждото, дори то да е много по-нефелно от нашето, а пък в същото време своето съвсем не ценим - дори и то да е значително по-добро от чуждото. Чуждото благославяме, пред него богоговеем, своето проклинаме и оплюваме - или пък съвсем не му обръщаме никакво внимание.
Ето затова наш, собствен прогрес по българските земи е принципно невъзможен - особено пък нравствен такъв...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар