Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 29 октомври 2013 г.

Кризата на нашата демокрация е нравствена: възможна ли е политика, правена с достойнство?



Всички сега говорят, че политиката трябвало да си върне нравствените основи, че политика и морал трябвало да бъдат неразделни, че кризата на демокрацията ни била най-вече морална и пр. Преди години аз пишех точно за това, а тогава ме определяха като "абстрактен моралист", "морализатор" и какъв ли не още, да не споменавам обидните етикети, с които ме облепяха. Сега обаче всички вече осъзнаха онова, за което съм писал толкова още преди много години. Изводът е: трябва навреме да бъдат слушани философите, а не когато стане късно! Ето една моя статия, писана все пак по-скоро, преди 6 години само: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...



Силен текст, който следва да чета и препрочитам дотогава, докато стане исконна част от моята същност на
най-обикновен българин.Толкова с по-голям хъс този чудесен, силен будителски текст - следва да се чете,
препрочита, да се всмуква за да става душевна същност на "необикновените" ни българи.
Кои са те ли.Ами всички, които се изживяват, като учени, като политици, като прависти, като журналисти, като
политолози, като социолози, писатели, художници, лекари, инженери, като интелектуалци... да не говорим за
"големите" и за "водещите" между тях.....Да ме простят тези, които не си виждат тук името на попрището, на
професията, или на занаята си - текстът е относим, приложим и е закачим, и за тях ...Тъй си...мисля чоджум.

2013.10.30г. Владимир Петков-Трашов