Смятах тази сутрин да представя своята позиция по разразилата се на страниците на блога ми дискусия за българската идентичност и за фаталната "разкраченост" на България между Изтока и Запада - виж Възходът на Западната цивилизация е най-важното историческо събитие във второто хилядолетие след Христа и също така Европа ли? Скоро, скоро... по-скоро султана! А от Америка пък приличате на бедуини… - но тъй като не съм Слънце и навсякъде не мога да огрея (крайно много неща и проблеми ми се струпаха на главата напоследък!) то решавам тази сутрин да отложа пак за известно време своето изказване, с оглед да има повече време и други да се изкажат.
Вместо това решавам да взема думата и да напиша нещичко по текущите скандали у нас, които нашумяха в последните дни, а именно, по скандала около "монасите"-содомити от Троянския манастир, а също така и по случая с "омерзените" пияндетата-професори от СУ, които бяха заснети на видео от ранобудните студенти и изобличени, а пък народът, предполагам, онемя с широко отворени усти, съзрял страховитата нравствена бездна, пред която сме се изправили - и която тия явления обозначават. Понеже много си падам по нравствените казуси, не само ще пиша по тях сега, но и съвсем скоро ще ги предложа за обсъждане на моите ученици, на които преподавам не само философия и гражданско образование, но и етика. Прочее, това, дето сега възнамерявам да пиша, също има отношение към горната тема за това какви сме ний, българите, каква е нашата съвременна българска ситуация, тъй че ето, и това писание може да се отнесе към същата дискусия, защо пък не?
Аз бих почнал с това: даваме ли си сметка какво именно тия случки показват, за какво те ни говорят? Имам чувството, че това не се съзнава достатъчно, щото, чини ми се, повечето от нас гледат на тях от т.н. "по-пикантна", сензационна, шумна, развлекателна страна. Та ми се ще да заостря вниманието върху най-важното: какво всъщност и наистина е станало, какво то ни говори, какво то ни показва, в това число и за това що за нация сме, щом точно такива явления са възможни у нас? И са възможни не къде да е, на се случват в такива най-свети, най-чисти, най-духовни по идея и по смисъл места: в един манастир, но не кой да е, и в един, и то също не кой да е, университет. Даваме ли си достатъчно сметка какво е това манастирът - и какво е университетът?
Аз наскоро написах и издадох цяла една книга за университета, неговата идея и същина, а също така и как тези последните се проявяват в специфично българските условия: книгата се казва ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ и тя може да се прочете на посоченото място и онлайн. Тъй че това, което се случи тия дни в СУ, изобщо не ме изненадва, аз съм работил в тази сфера и знам още по-умопомрачителни и похотливи истории, които се случват зад стените на университетите у нас; пък и вие ги знаете или поне предполагате, няма защо да се правим на непорочни девици и да се преструваме, че не ги знаем. В нашите университети - по идея храмове на Разума и на Истината - не само се пие, то само да се пиеше, но в тях се правят още по-възмутителни в нравствено отношение неща, в сравнение с които вулгарните изстъпления на монасите-содомити от Троянския манастир нищо чудно да почнат да изглеждат на нещо като, с извинение, невинни "богоугодни" забавления - да ме прощава Господ за тази дума! Манастирът пък по идея е най-свято и чисто място, обител на Духа, на чистия Дух, той е Божий Дом, място за пречистване, просветляване и укрепване на човешкия дух, а ето в какво се е превърнал той в нашенските родни условия: превърнал се е в содомитско сборище, в бесовско място, където разюздани пръчове с бради се отдават на най-презрени и гнусни пороци, те, видите ли, за да се съблазняват един друг, си мяукали като разгонени котараци, представяте ли си?! Говоря за "монасите", за "калугерите", за "свещениците", за "духовниците", моля да ме извините, че употребявам тези толкова неподходящи за случая думи.
Човек наистина може да онемее от гнус и отврат като си представи що представляват нашите "духовни", с извинение, водачи, пастири, първенци, щото по начало точно такива трябва да ни бъдат и университетските професори, и духовните лица на църквата! Две институции, по идея носителки на най-чиста, свята и възвишена духовност, тази на Науката - и тази на Вярата. Ами какви са ни нашите църковни архийереи, митрополитите, пардон, мутрополитите ни де?! Ами ето, тия дни тече и друг скандал, според който, представяте ли си, един мутрополит, предполага се, е поръчал убийството на друг, с извинение, щото е починал вече, мутрополит, давате ли си сметка пък това за какво говори?! Майко мила, аз лично, признавам си, тия неща умът ми не може да ги побере, те са нещо непостижимо в абсурда си, пълна нравствена аномалия, аз това нещо го наричам нравствено уродство, но и тази дума, сами виждате, се оказва мека, и тя не може да изрази пълната същина на толкова порочното явление, нямащо нищо общо с елементарната човешка нравственост! Човек наистина може да онемее когато му се наложи да каже нещо по повод на тия толкова грозни и гнусни явления, на които ставаме свидетели - и които символизират не просто духовната, нравствената и човешката безпътица на нацията, ами и са израз на онази тотална катастрофа, отровните плодове на която вече берем - и тепърва още повече ще берем. И дори ще ни се наложи, в крайна сметка, и да ги изядем, щото тия плодове не ги берем ей-така, за да си ги имаме, ами ще ни се наложи и да ги погълнем. Представяте ли си каква е заразата на народното тяло, щом като таман в нейното сърце и глава са се настанали тия смъртоносни отрови?! Щото и Църквата, и Университетът, са нещо като квинтесенция на най-доброто, с извинение, от нашия народностен живот! сега почнахте ли да схващате поне малко от малко какво означават тия на пръв поглед уж безобидни случки: монасите в Троянския манастир, с извинение за думата, били все... хайде, да не пиша мръсната дума, да не цапам страниците си, били... "мъжеложци", падали си, видите ли, по "мъжки ласки", обичали, тъй да се рече, "секса между мъже", и така много се били увлекли в мръснишката си содомия, че превърнали целия манастир в развратно содомитско и даволско сборище, в нещо като, напряко казано, бардак! Манастирът ни станал бардак, а пък Университетът, простете, в нещо като кръчма, в която професори пият до припадък, а пък после... пикаят по коридорите на нашата свята Алма Матер: майната ѝ на Алмата, майната ѝ на Матерта! Майната ѝ и на Българията де, щото това какво друго да означава, а, кажете ми де, аз не знам какво друго може да означава!
Страшна работа! Ужас! Същински умопомрачителен кошмар! Какво повече да кажа? Какво изобщо повече може да се каже? Нима не се каза вече най-главното?! (Виж: Разврат в църквата 3 | Господари на ефира )
Тия явления говорят за нравственото здраве на нацията ни - "здраве" ли казах?! Как можах пък точно тази нелепа в този случай дума да използвам? Те говорят за страшната болест на нацията, оздравяване от която не се види, а по-скоро се виждат признаците на агонията, която ще доведе до неминуемата ни гибел. Това вече сякаш са предсмъртните конвулсии на умиращото народно тяло, щото щом бъдат поразени вече сърцето (Църквата) и главата (Университетът) на една нация, то смъртта вече е съвсем близо. Аз така виждам нещата, нека да ме наричат черноглед, аз не ща обаче да замазвам работите - и да ги оцветявам в розово. Страшно е, нима вие не чувствате вече гърча и агонията? Блазе ви!
А адския хлад, дето скоро ще ни обгърне, нима още не го усещате? Щастливци и хитреци сте вий, вас човек не може да ви подведе, знаете вий как да живеете, няма що! Блазе Ви наистина! Много ви здраве тогава... и майната ви! Мрете - щом не ставате за живота! Щом сте се отказали от живота, животни такива! Щото и вий в мнозинството си сте точно такива като пръчовете от Троянския манастир, пък дори и да не сте склонни да развратничите еднополово, то развратът дали е еднополов или двуполов си е все разврат, вий също така в мнозинството си сте и като гълтачите на ракия с професорски титли от СУ, нищо че не сте професори, нищо че не сте, с извинение, от "духовния елит" на нашата загиваща, на нашата агонизираща вече нация. Това е положението, ако щете ме мразете, ако щете ме колете, аз казах каквото исках, пък вий... вий му мислете, ако можете де, но това съвсем не е сигурно, щото и развратът, и алкохолът вече явно са ви съвсем изпили мозъците...
Боже, написах това, а дали няма тия дни някой патриот да ме даде под съд за... кръвна обида на нацията?! И да ме натика в затвора, а? То моята пословична "българофобия" май мина всички предели, а? Аз за нея дали не заслужавам вече направо смърт, какви ти съдилища? Боже мили, аз го пиша това с болка, един вид с кръвта на раненото си сърце го пиша, ама дали няма да си изпрося затвора, а? Щото патриотизмът у нас, на фона на наличния нравствен, духовен и всеобщ човешки упадък е в невиждан прогрес, това нали сте го забелязали също? Може да сме мръсници, ама сме си наши, родни, мили, български мръсници, може да сме копелета, ама ний се гордеем с българщината си, дето ври и кипи под калпаците ни! Долу българофобите, дето не харесват нашата кочина!
Долу майцепродавците, нашите майки с ракия са ни откърмили, нашите майки ако е трябвало, и в лайна ще да са ни окъпали, ний от гнусотиите не се боим, напротив, чувстваме се прекрасно! Да живей развратът, готини пичове! Ей, брадати дяволи и пръчове от Троянския монастир, ако си падахте по кучки, цена нямахте да имате бре?! Да живей животът! Гарсон, дай по още една на цялата кръчма от мене! Ний сме си много убави бре, не го слушайте тоя идиот Грънчаров! Да живей Матушка Болгария! Уррааааа! Вперьод срещу вси врази!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Запознайте се с църковната история особено на католическата църква, която е изтъкана от корупция и разврат до най-високо ниво в самата Ватикана и си спомнете скандалите с педофилия напоследък пак в католическата църква, които въпреки опитите да бъдат потулени предизвикаха невероятен отзвук в католическите страни и направо сринаха имиджа на църквата. Въпреки това Бенедикт XVI не намери думи на извинение.
Публикуване на коментар