Кой от паразитиращите върху бедността и пълната идейна дезориентация "патриоти" ще се възползва най-добре от нещастието на българите?

Из: Сидеров залязва на Изток

Автор: Иво Инджев

Попадение право в десетката на Иво Инджев:

... Междувременно в лагера на паразитиращите върху бедността, ксенофобията и пълната идейна дезориентация на маргинализирани групи от българското общество кипи възбуда кой ще се възползва най-добре от нещастието на българите, насочвайки тази клокочеща енергия по най-лесната траектория на принципа, на който действат тоалетните, използвайки гравитацията: канализира я надолу към канализацията на низките страсти срещу чужденци (стига да не са руснаци) и „различни” българи.

Българските медии не страдат от бедност, а още по-малко от маргиналност - напротив, те маргинализират своите критици, давайки думата обаче на доста странни „птици”, борещи се за кацнат в домовете на хората чрез телевизионния екран. Но явно медиите ни са бедни на идеи къде да се позиционират сред шамарите и са също така дезориентирани (поради това, че им се налага често да гледат на света с превит гръбнак). Така те стават съучастник в популяризирането не само на заиграващите с фашизоидите популисти, като „чисто новият политик” Бареков, петимен да напусне досегашното си медийно гнездо и да снесе корпоративния си запъртък в други студиа, но и направо съдействат на фашизоидите да си правят пропагандата.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo