Мой въпрос срещу дървено-"философските" плямпаници на един критик на студентските и изобщо на всякакви други видове протести срещу комунистическо-ченгесарско-проруското правителство на Олигарски:
Е, и? Какво искаш да кажеш: че трябва да търпим до безкрайност правителството на комуноидно-ченгесарската мафия, това ли се осмеляваш да твърдиш, а, драга червена гнидо?
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
4 коментара:
Гнидата, която обаче не е червена, отвърна: все пак се учудвам, че след като гражданското общество в България уж е толкова велико, как вече в течение на година протестите не са в състояние да излъчат някакви говорители и послания, а продължават да са в аморфно състояние. Разбирам, че политическите партии са дискредитирани, но все пак трябва някаква организация, защото така функционира политиката.
Иначе има съвсем реална опасност българите да попаднат от трън, та на глог, както предупреждава политологът Антоний Тодоров, защото това съвсем не би било първото правителство, „свалено” по един или друг начин в последните 24 години от „народния гняв” – „от улицата” бяха свалени и Андрей Луканов, и Жан Виденов, и Бойко Борисов и т.н., но по-демократична от това България не е станала, напротив, олигархичната система при всеки следваш кабинет, независимо с какъв етикет се кичеше той – донякъде с изключение на Иван Костов – все повече укрепваше и процъфтяваше. Това е така, защото поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии в Източна Европа неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати. Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Вече се очертава и какво са планирали „стратезите” в сегашната ситуация. БСП и ДПС явно ще си останат БСП и ДПС, като в БСП ще продължи сблъсъкът между Станишев и Първанов за лидерството, но дясното пространство вероятно ще бъде отново – за кой ли път – раздробено, защото там в момента се прегрупират и регистрират все нови и нови партии – уж „Реформаторския” блок, партиите на Бареков, Раева, Република БГ, остатъците от ГЕРБ и какво ли не още. Някой от тях ще попаднат в следващия парламент, други не, и там отново ще има левица и псевдодесница и така ще се завърти нов кръг от голямата игра на заблуда, независимо какво искат или си мислят участниците в сегашните протести. Така че Б-я ще продължи да се върти в омагьосан кръг – както и всички друго посткомунистически страни, погледнете например конфигурацията на новоизбрания парламент в Чехия, страна с уж големи демократични традиции.
А иначе ето как трябва да се действа с комунистите – според книгата на Стефан Груев „Корона от тръни” за действията на българската държава след атентата в катедралата „Св. Неделя” 1925:
„Междувременно министрите се бяха измъкнали един по един изпод развалините и заемаха постовете си. Генерал Вълков пристигна във военното министерство и генерал Лазаров, софийският гарнизонен началник, постави войските си в пълна готовност. Цанков се обади в двореца… Всяка къща в града бе претърсена рано сутринта от полицията с помощта на запасни офицери и подофицери. В 10 часа Драганов беше изпратен още веднъж във военното министерство… Той докладва на царя, че новоназначеният шеф на софийската полиция капитан Стоянов е заявил, че „тази нощ няма да прости никому”…. Репресиите срещу комунистите и техните съюзници след ужасното престъпление в катедрала „Св. Неделя” бяха кръвопролитни, безпощадни и напълно ефективни. Правителството на Цанков и армията виждаха разплатата като един необходим и законен акт на национална самозащита.”
Да, друг път щяха да видят комунистите власт в България, ако не беше Червената армия и сега нямаше да има и помен от тях.
Не дотам червената гнида би искала да добави и следното: съвсем не е априори ясно, че протестите са нещо хубаво и желателно, всичко зависи от конкретната ситуационна логика. Така например за Ангел Грънчаров ще е интересно и вероятно изненадващо да узнае, че през 1996 г. Иван Костов дълго време се обявяваше против протестите срещу Виденов, и то със доста убедителни аргументи: СДС претендира, че е сериозна дясна партия, а десните партии за разлика от левите не са по уличните протести; БСП трябва да изпие горчивата чаша до дъно, след като е спечелила изборите, нека си управлява до горчивия край; СДС е в процес на трансформация от коалиция в партия и не е готов за властта и т.н. Може да е имал и други съображения, но неговата антипротестна позиция е факт.
Костов също така беше и против въвеждането на валутен борд, защото това наистина е ограничение на националния суверенитет, а едно отговорно правителство би могли да спазва финансова дисциплина и без борд, действайки така, сякаш е в борд – и т.н.
Освен всичко друго аз харесвам именно това у Костов: системното му, логическо, спокойно и хладнокръвно мислене дори в критични ситуации.
Така че емоциите са хубаво нещо – протести, ура, напред! - но в политиката те трябва да са под контрола на разума.
Според логиката на Грънчаров излиза, че Иван Костов също е една нагла червена гнида.
Интересно, къде е казано и доказано, че десните партии били априори против всякакви видове улични протести? :-) И къде е казано и доказано, че уличните протести са ляво средство за политическа борба? :-) Интересно ми е да разбера основанията на подобно умствено салтомортале...
Публикуване на коментар