Дори умерено поддържащите статуквото констатират, че това правителство ще си ходи - защото трябва да си ходи. И нескопосаните управляващи отдавна признаха, че ще има предсрочни избори (т.е., че не стават). А почему се размотават, избори когда?
Въпросът не е защо, въпреки тоталния провал във вътрешен и международен план, подклаждат долния слугинаж да си проси депутатство с политически невръстни съждения от типа "спряха шалтера на протеста", не и защо организират гротескни сборища... Даже не и защо жалкият Серж внесе интригата: ами РБ е все още в насипно състояние. Твърденията, че протестът е бил и е слаб, може да се въдят само в пеевската менажерия! За Европа и нормалния свят (без Русия) това отдавна хич не е смешно, а жалко. Глупаци или долни търгаши?
И тук е наивността ми - шансът това жълто-кафяво-лилаво-червено-пембено нещастно "експертно" правителство да се ботуряса, е ГЕРБ да напусне Парламента. Категорично да изрече (не само атрактивно-медийно), че този Парламент не става - защото зависи от средния пръст на един фашизоиден тарикат. И да се махне. За да остави лошотиите и "хубавините" на това управление да се случват.
Задръстеността трябва да се отпуши. Другото е "сеир", от който ми се повръща. Няма социалисти, либерали, националисти - сган от хиени, приклекнали за еврофондове (а понеже справедливо ги отнемат), очакващи обещаните путиновски субсидии. Нещо да не е ясно! Жална ни майка, ако тия скоропостижно не се разкарат!
Написа: Boris Ivanov
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Веднага, тотчас да си идат сволочите, мигновено да си обират крушите! Аман от тия наглеци!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
6 коментара:
Не почему, а зачем.
Ний предпочитаме да говорим на развален съветски език, панимаешь, таваришч...
Ех, Грънчарски, много ни веселите... :)
Ами удари му един казачок тогава, що се мотаеш още, таваришч?! Слагай ботушите и почвай да рипаш! :-)
Вие, съветските възпитаници, само за казачок мислите.
Ората отдавна са измислили далеч по-добра музика - валсове, полка, джайв, буги, фокстрот...
Ама вие казачок, та казачок...
Вий, съветските таваришчи, мислите само за казачок - и все гледате казачок да изрипате при буйна радост; ний, съветските възпитаници, отдавна за казачок не само че не мислим, но дори и не играеме...
Публикуване на коментар