Вчера беше първият ми работен ден в училище след 8-месечен отпуск по болест, предизвикан от тежка операция, която, слава Богу, преживях - и от която, да се надяваме, оцелях. Тръгнах на работа с желание, тъй като през целия този период, в който за първи път толкова продължително се откъсвам от училищния живот, не крия, ми липсваше общуването с учениците: каквито и да са те, днешните млади хора, работата с тях е интересна, пък и човек изпитва задоволство когато чувства, че е полезен с нещичко на тия толкова различни от нас млади хора. Явно съм достатъчно деформиран, няма как да е иначе, след 30-годишен стаж като преподавател по философия - и в училище, и в университет съм работил, но същината на тази работа е все една: да помагаш на младите да развият личността си, да станат свободни и отговорни личности; това е една твърде благородна работа и професия. Която имам ориста и прокобата да работя вече толкова години.
Та тръгнах вчера сутринта с настроение и с желание, пък и с любопитство, понеже, знайно е, моите по-различни, смея да ги нарека новаторски подходи в работата ми са посрещани "на нож" от училищната администрация, която от две години си има една заветна цел: да ме "приклещи" в някакво нарушение, по-възможност по-голямо, та да се разправи с мен като ме уволни; ако пък не й се удава това колко му е в такъв случай едно такова нарушение да бъде организирано и от самата нея?! Няма да се излагаме сега я? Та ето, искам да документирам какво се случи вчера; аз тръгнах с нагласата да избягвам по възможност всякакви конфликти с администрацията и с любопитство, повтарям, очаквах да разбера как те ще ме посрещнат; има за какво да пиша, налага се пак да пиша по случилото се вчера. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
9 коментара:
продължавай на това поприще и дано ти помага Св. Стилиян, администрацията ще продължава да ти пречи!!!!: "да помагаш на младите да развият личността си, да станат свободни и отговорни личности"
Julia Nikolova
Г-н Грънчаров наистина са ви Изолирали, аутсайднали тези ваши колеги, неприятен момент аз така бях в казармата от моите колеги ефрейтори отритнат заради това че бях Писар и малко по Различен в отношението си към обучаемите предклетвени новобранци... Познато ми е чувството да си вън от тъч линията и затова най искрено ви съчувствам и ви пожелавам дано най накрая да се интегрирате към тяхната схема или те да се интегрират към вашата човеко етична схема или да направите една компромисна обща етична схема,тъй като видимо е че се различавате по някои етични въпроси. Но работа в такъв контекст,атмосфера сред колеги колкото и да ви носят радост обучаемите ученици си е напрегнато,постоянно вътрешно тревожно аз от казармата развих някаква доза невротичност... Затова дано дай боже по бързо да ви се случат нещата но задържането в такава среда е опасно за здравето ви освен ако не си промените трайно нагласата и спрете да им се връзвате но това надали ще се случи точно при вас ...
Dimitar Sabev
в Бг всички сме невротизирани, които не са- са с приспана съвест, останете опора на младите, където и да е работното ви място
Julia Nikolova
Джубран Халил Джубран:
"Когато стигнеш до сърцевината на живота, не ще се окажеш нито над мерзавеца, нито под пророка."
Julia Nikolova
С повечето от колегите си се разбирам прекрасно, с учениците - също, касае се за неколцина само две на брой администраторки, с които засега не можем да се разберем. Тъй че аз в никакъв случай не бих дезертирал да се оттегля, едно, защото училището не е тяхна бащиния, второ, защо смятам, че в интерес на учениците аз там съм необходим. За това най-вече няма да се оттегля...
Г-жо Julia Nikolova, благодаря за участието и за подкрепата! За мен те са много ценни в този момент.
Прибързано съм си направил значи някакво пресилено заключение за което се извинявам, подведох се вие писахте изрично че никой от Администрацията не ви е поздравил а не от Колегите или Изобщо целия Персонал на Учебното заведение, така че грешката е изцяло моя още веднъж простете.
Dimitar Sabev
На добър час!
Tatyana Kanova
А бе, Гръчаров, Ти нали си философ? Свят широк - хора различни. Какво правиш драми от това кой как те е посрещнал? Какво искаш - директорката червения килим ли да ти постеле? Ти й ходиш по нервите и й оспорваш заповедите чак в съда, пишеш й докладни и т.н и т.н. Значи щом искаш да си бор, ще чакаш мълнии. Ако си клек (високопланински иглолистен храст) няма да те удрят мълнии, но ще те препикават зайците.
(Това последното не съм го казал аз, а един професор на учениците в техникума по металургия в Перник).
Въпрос на избор, Хамлете!
Публикуване на коментар