Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 10 ноември 2013 г.

Да се философства не означава друго, освен да "изчоплим" смисъла, дето е скрит в думите, в езика



Един човек, вероятно от бързане при писането, ме нарече "очителю"; като видях тази дума така изписана, ми се набоде в очите думата "очи", дето е в началото; излиза, че по-дълбокият корен на думата "учи" ("учене", или "очене"), уж стояща зад думата "учител", е "очи"; "учи" иде, предполагам, от "очи"; който учи, почва да провижда, да се снабдява с очи, да използва очите си по предназначение, иначе казано, почва да вижда, а преди това, предполагам, е бил сляп или... заспал (със затворени очи); та какво излиза, тия хора, дето са будни, са с отворени очи, те ползват очите си, за да виждат, а пък на спящите и слепите това не се удава, нали така излиза? Виждате ли как думите говорят, казват ни всичко, а да се философства не означава друго, освен да "изчоплим" смисъла, дето е скрит в думите, в езика... (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

8 коментара:

Анонимен каза...

Всъщност етимологията на "уча" е "добивам навик, бивам опитомен", а на "око" е "прозорец". И двете са санскритски. Приликата е само звукова. Поне така е според речника на Стефан Младенов, на когото имам пълно доверие.

Даниела Младенова

Ангел Грънчаров каза...

"Звуковата прилика" обаче не е случайна... имайте поне малко доверие и на мен :-)

Анонимен каза...

Нерде ЯмбУл, ...

Nikolay Goussev

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, предполагам, без да съм сигурен, че уча произлиза от НАУКА!!!

Valeri Georgiev

Ангел Грънчаров каза...

Аз пък съм сигурен, че "наука" произлиза от "уча", от "учене", сиреч, от "научаване"...

Анонимен каза...

И така става!!! :-)

Valeri Georgiev

Ангел Грънчаров каза...

Но е интересно, че ако "учен" произлиза от "учене", и ако си спомним, че "очител" ("учител") произлиза от "очи", т.е. учителят е "окат човек", в такъв случай не е ли "по-голяма работа" човек да е "очител", отколкото учен - ето това се питам аз, в реда на шегата де, не сериозно... :-)

Анонимен каза...

Абсолютно се съгласявам с Вас и добавям: Широко "отворени" или "затворени" очи... :-)

Valeri Georgiev