Преди 4 години, когато стана премиер, пък и преди това, когато летеше устремен към властта, Бойко Борисов, ако си спомняте, отхвърляше всяка една протегната за сътрудничество и подкрепа ръка, дори и от страна на "сестринските партии" от Европейската Народна Партия, именно ДСБ и СДС (тогава коалирани в СИНЯТА КОАЛИЦИЯ). Вместо едни партньорски отношения със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ на изцяло чиста основа той, както видяхме, предпочете, за да има нужната му парламентарна подкрепа, да постъпи нечестно: директно да си купува и пазарува отделни депутати, било от АТАКА, било от РЗС (и така добре изпързаля добре Сидеров, който, естествено, предпочиташе сам да изтъргува парламентарната подкрепа от неговата партия и сам да прибере паричките!).
Тоест, Борисов постъпи тогава крайно аморално, наруши базисни принципи на политическия морал. Той се беше самозабравил дотам, че си въобрази, че за него изискванията на морала не важат, щото, видите ли, е силен като същински бабаит и то дотолкова, че ще ни управлява едва ли не вечно. Е, докъде доведе една такава коварна омая (наркоза) от властта у дългогодишния "мечтател за пълна власт" от Банкя?
Ясно докъде доведе. Бойко Борисов сега е сам, абсолютно сам, никой му няма доверие! Нищо че има "най-голямата парламентарна група", неговата физическа сила без потребния морал се оказа безполезна! Даже продажникът Сидеров предпочете да бъде купен от БСП и от ДПС, а не да продаде на ГЕРБ подкрепата си, пак за пари, естествено, за какво друго да продаде той подкрепата на търговското дружество, наречено "АТАКА"?! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар