Днес е 7 ноември, "светъл празник" за комунисто-социалистите и неокомунистите, за комуноидите, с една дума казано. Пак се намери днес един комуноид, който да ми каже, че комунизмът още не бил идвал, че комунизъм досега изобщо било нямало, това, което било имало, било "тоталитаризъм", а комунизмът едва тепърва щял, видите ли, да ни ощастливи с идването си! Е, завърза се разговор с тоя лъжлив другар, нямаше начин да не му отвърна, щото много плоско се опитва да лъже; та в тази връзка между другото му приведох една моя статия, която съм писал по същия този въпрос в далечната 1991 г.; ето, вижте я сега и вие, щото наново не ми се пише по все едни и същи въпроси, които някои глави едва ли някога ще уврат да проумеят; въведението към цитирания текст от 1991 г. пък е писано през 2010 г.:
Чета и слушам напоследък (особено в средите на “Атака” витаят такива “мисли”), че комунизмът… не можело да си отиде, понеже, представете си, той даже… “не бил идвал”. Той бил, казват, “светъл идеал”, “мечта” даже, а пък това, което сме имали, си било… “хубаво”, но… “не чак толкова”. Тепърва трябвало да дойде… комунизмът, тепърва ни чакало времето, в което еще веднъж да му се… “насладим”, и то до насита. С една дума, “простотия до шия” и невероятна глупост тресе някои хора…
Ето, едно… човешко същество с претенции за интелигентност ми пише в блога досущ следното: “Да, през 1989 бях на 18 г., а “от всекиго според способностите, всекиму според потребностите” не е идеал, който е бил достигнат някога по тези земи… Има комунисти, които са се борили за светли идеали, има и такива, които после управляваха страната. Аз съм за грижата за слабите, които не могат да оцелеят сами. Имам предвид не тези, които ги мързи да работят. Това май е комунизъм, нали? Не мисля, че идеите и изпълнението са едно и също нещо. Това го знаеш и ти: нещо като “животинската ферма” на Оруел.”
Отговорих му така: “Още през 1991 година написах една статия, наречена “Логика и съвест при неокомунизма”, в която доказвам, че “същност на комунизма” (равно на т.н. комунистически “идеал”) точно съвпада с действителното проявление на тази същност (”идеал”) в реалната история. Така че “светъл” идеал на комунизма просто няма, има само… “червен” идеал, а той е червен, понеже е пропит от пролятата кръв. Ние си имахме съвсем истински комунизъм, т.е. идеите и изпълнението при комунизма специално напълно съвпадат. Впрочем, със своето неразбиране ме подсети да я изровя тази статия (публикувана в тогавашния в-к ВЕК-21) и да публикувам тук поне част от нея” (Прочети ДО КРАЯ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Това е хубав и много важен въпрос - комунизмът като идея и като практика: Може ли велика идея да поражда само безчовечност и несрещано в историята варварство?
Първо трябва да се установи дали идеята сама по себе си наистина е велика, което е много съмнително. Второ е факт, че дори велика идея при опит да бъде наложена със сила може да породи варварство.
А колкото до това дали комунизмът си е отишъл – ами засега в своята ортодоксална форма в повечето страни да, но тук не бива да се хващаме за формални признаци, защото комунизмът има способността постоянно да мутира и да се адаптира към променящите се условия, запазвайки своята диктаторска и античовешка същност непокътнати. Както казва един анализатор:
„Съветските стратези реформираха своята система, въведоха своя собствена система на псевдодемокрация и направиха промени в икономиката. Те замениха остарялото и дискредитирано управление на комунистическата партия с нова, контролирана масова политическа структура. Но при това те запазиха същия политически елит, същата армия с нейните политически комисари, по същество същото разузнаване и тайни служби и други елементи на бившата съветска система… Политическият елит все още се състои от 25 милиона „бивши” комунисти и 50 милиона млади комунисти, които са най-активният политически елемент в Русия и „независимите държави” и държат реалната власт. Този елит създава, инфилтрира и направлява новите партии и опозиционни групи, дори антисемитските, според изискванията на стратегията. Елитът получава указания чрез различни държавни и полуофициални канали. „Реформираният” КГБ и неговите агенти продължават да са активни, особено в чувствителни области като антисемитските операции, където използват опита на тайната полиция, наследен от царисткия и сталинисткия период. Политическият елит не смята комунизма за разгромен. Напротив, той вижда „реформите” и демократизацията като средство за продължаване на своята отдавнашна стратегия за „конвергенция” и победа над Запада.”
Факт е промяната на баланса на силите след 1989 между Запада и „автократични” системи като Русия и Китай в полза на последните, така че комунизмът за съжаление е всичко друго, но не и мъртъв.
В най-синтезиран вид моето гледище за комунизма - като отговор на въпроса "Жив ли е комунизмът днес?", зададен ми днес във Фейсбук:
Комунизмът е бил мъртъв още преди да се е родил, именно като идея. Той е една мъртвородена идея. Мъртвороденото няма как да умре по причина на това, че никога не е било живо. Точно защото е мътвешка идея, идеология и доктрина, комунизмът донесе толкова много смърт и разруха. Ако нещо е било живо, ако то е носило живот в себе си, ако нещо е било вярно на живота, то тогава просто не е имало как да носи и да сее само смърт.
Комунизмът когато е възникнал е бил наречен от създателя си (Маркс) "призрак" ("Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма..." - така започва "Комунистическият манифест" на Маркс); значи при възникването си комунизмът е бил призрак, по време на възхода си е вилнеел, яростно размахвайки косата на смъртта, а при западането си той, няма как, набързо, без изобщо да умре, направо... вампиряса!
Днес комунизмът съществува под формата на вампирски сборища, оргии на вампири, дето се черпят с кръв... и пак убиват де що живо видят на земята. Аз мисля, че вампирясалият комунизъм е още по-опасен от комунизма като призрак или комунизма като неуморен косач на смъртта от ерата на неговия възход и триумф...
Публикуване на коментар