Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
вторник, 12 ноември 2013 г.
Другарю Орешарски, не е ли вече време да разтуряме "седенката", не е ли вече време да си ходиш, докога ще се инатиш?!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Тези протести не са нищо повече от римейк на 1990, но вече в много по-вяла форма, без енергия, плам и възторг и много добре си спомняме какво стана 1990: Андрей Карлович и Желю Митев се споразумяха за „коалиционно правителство” и така се стигна до злополучния кабинет на Димитър Попов. Днес пък витаят всевъзможни слухове за кабинет БСП-ГЕРБ и т.н. Това може и да стане, ако начело на БСП застане Георги Седефчов, който впрочем е най-големият печеливш от протестите и доволно потрива ръце отстрани.
Така че борбата не е против олигархията, за свобода и демокрация, както наивно си въобразява Ангел Грънчаров, тя е за поредното прекрояване на политическото пространство в угода на Москва, за нов кръг от голямата игра на заблуда, която се играе от 1989. Повечето участници, разбира се, съвсем не е необходимо да подозират за това, те са просто „полезни идиоти”. Стратезите отдавна са се научили да инсценират големи и внушителни „протести” и умело да ги използват за своите цели.
Това, разбира се, отново ще бъде заклеймено като „теория на конспирацията” и „дървено философстване”. Не мога да разбера защо конспирациите а приори се отхвърлят като ненаучни и недопустими обяснителни модели, след като те са нещо съвсем обичайно и често срещано в политиката и обществото. Те понякога успяват, понякога не успяват, това е всичко. Всеки например, който малко от малко познава комунистическата система знае, че за комунистите заговорите и сценариите са начин на живот. Именно затова Източна Европа 24 години след промяната е на този хал.
Всичко това звучи много отрезвително и песимистично. С прискърбие трябва да признаем, че има безизходни ситуации. В момента няма никакви вътрешни, а още по-малко външни фактори, благоприятстващи движението на посткомунистическите страни, в това число България, в посока истинска свобода и демокрация. Те се въртят в омагьосан кръг, докато баланса на силите в глобален план все повече с променя в полза на Изтока – както и беше запланувано.
Хубаво е, че вече пелтечите такива глупости, че отдалеч си личи, че и сам не вярвате вече в тях! :-) Конспиративизмът не прощава никому... кажете, колко Ви плащат, за да поддържате "правилната линия" в моя блог? :-)
Грънчаров, няма ли ПОНЕ ВЕДНЪЖ да отвърнете с аргумент, наместо с обиди и истерия?
Последният пост не е от мен – уж платения коментатор, но го приветствам, защото най-лесното е всичко това с лека ръка да бъде обявено за конспирологично бръщолевене, без да се вниква в аргументацията. В резултат на горчивия опит от последните 24 години аз обаче бих формулирал следното методологично правило, обратно на „нормалната” логика на политическите анализи:
Всички процеси в посткомунистическите страни са инсценировки, респ. „конспирации”, до доказване на противното. Т.е. не конспиролозите трябва да доказват, че са прави, а антиконспиролозите трябва да обосновават защо смятат, че дадено явление или процес НЕ СА ЗАГОВОР.
Именно защото се оказва, че ВСИЧКИ процеси в последните 24 години бяха дирижирани задкулисно. Защото ако не бяха, посткомунистическите страни днес след толкова „революции”, „въстания”, „бунтове”, протести и демонстрации нямаше да са в това състояние на формални, привидни, фасадни демокрации, в които в действителност властват старите комунистически кадри.
И още едно правило: всички посткомунистически политици са комунисти, агенти на ДС и купени лица до доказване на противното, т.е. за тях важи, така да се каже, презумпцията за виновност, не за невинност.
Ето защо ако Ангел Гръчнаров е на мнение, че сега за разлика от последните 24 години за пръв път имаме изцяло недирижиран, автентичен протест, той трябва да го докаже, а не ние да аргументираме защо не мислим така.
Нищо не трябва да се доказва, просто човек трябва да е с чисто, необременено съзнание, за да схване смисъла на това, което става... Вашето съзнание не е такова, затова и докарвате от десет дерета вода, за да докажете недоказуемото, сиреч, своята предвзетост...
"- Другарю Орешарски, не е ли време да...."
- Не, не още.
Публикуване на коментар