Да напиша все пак нещичко в своето дневниче, касаещо моите лични, тъй да се рече, преживелици. В които, както и да го погледне човек, има доста "обществен" смисъл, щото показва в каква ситуация се намира едно такова "странно животно" в нашенското възприятие, именно редовият български интелектуалец. Какъвто моя милост има честта да бъде. Та ето какво ще притуря тази сутрин към своето дневниче, което е доста набъбнало през последните две години, в които животът ми е доста интензивен, предвид битките, които водя в едно българско училище - за модернизиране и демократизиране на отношенията в тия общности, които са все още оковани в примката на сталинско-комунистическата тоталитарна образователна система.Вчера ми се наложи да ида на т.н. "ТЕЛК", именно "трудово експертна лекарска комисия", превеждам го за тия, дето не знаят (ако има такива). Понеже вече изтекоха 8 месеца (!), в които бях в отпуск по болест (заради преживяна тежка операция), за да ми продължат евентуално болничните, трябваше да се явя на въпросния ТЕЛК. Я, явих се, два дни ми уреждаха документите по болници, комисии, лекари и прочие, накрая вчера смогнах с комплекта документи да се явя в комисията. Излишно е да казвам колко много се чака в сградата на този ТЕЛК, какви опашки има и прочие, това си се подразбира. До обед киснах в едно грамадно фоайе, пълно с хора, все болни и инвалиди, които стоически като мен си чакаха реда.
Накрая дойде и моят ред. Влязох, лекарят, дето е председател на комисията, ме запита как се чувствам и дали мога да тръгна на работа вече. Аз бях много мислил по този въпрос и очаквах да ми го зададат. От една страна, време е да се връщам на работа, дожаля и домиля ми за толкова време, признавам си, за училищната "лудница" (?!), да, ний, дето работим из съвременните училища, сякаш наистина не сме с всичкия си; от друга страна имам все още някои проблеми, вие ми се свят, залитам, болят ме ставите, трудно ходя, често имам главоболие, да не говорим за това, че и със сърцето не съм изобщо наред; но пък, от друга страна, ми омръзна безделниченето в къщи, дето, освен мен, има още двама безработни. Та аз предварително бях мислил много по този въпрос и като ми го зададе докторът, изпаднах в безволие какво да кажа. Той ме разбра, и ми рече: "Искаш ли да тръгваш вече на работа?", аз му отвърнах: "Искам!", той това и чакаше, даде ми да подпиша, и ето, от понеделник моя милост се връща към училището и към учителстването. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
4 коментара:
И това са учители! Навремето Радон Тодев, учител в Банско, прави от учениците си четници. Когато избухва Илинденско-Преображенското въстание всички отиват в църква живи да ги опеят! За да могат жените и децата да се спасят, водят бой с 600 души аскер в месността „Св. Богородица” в Годлевския балкан и Радон и 25 младежи падат убити. За това сме имали герои, защото са имали учители!
Колкото хора, толкава и съдби... Но без да приравнявам моите служебни тегоби както преди 1989, така и до 2010год, с това което се случва с Вас,всичко ми се струва позната история. Сред хората, които ме познават от по-дълго време съм станал нарицателен с отношението ми към съвременните следи от дейността на бившата ДС. Така и във Вашия случай - пълна безизходица; незнаеш срещу кого да насочиш съпротивата си; правилник някакъв, подчинен на някакъв протокол от аморфно мнозинство, взело решение по някакв казус и т.н. , и т.н. Напр.: Имате определен брой дни отпуск, при това планиран да се ползва в определено време. Пускате съответното заявление с волеизявление да го ползвате. Два дни преди това ви отказват това ваше желание. И понеже имате платена карта за почивка, чието време за ползване е утвърдено от съответниия администратор, вие подавате заявление за неплатен отпуск. И разбира се разрешава ви се. Накрая случката приключва с неприятности за вас, защото сте подвели споменатия администратор да ви разреши неплатен отпуск, при условие, че не е изконсумиран планирания и при това платен отпуск. Последното е състав от определени членове от съответните правилници на основание закони, кодекси и т.н. Така, че не само сте съучастник, но сте и подбудетел към закононарушение. Вярно не сте (все още ) самия закононарушител. Не ми се иска да прехвърлям такива случки от отделно взети човешки съдби към случващото се в момента в държавата ни. Но! Невиждате ли прилика с безизходицата, със стената на неразбиране (не само от управляващите, но и от незаинересованите ни съграждани, братя, сестри и т.н.) в която не от 160дни и не от 24 години се блъскаме, с уж елементарния въпрос - Грешка партийна ли е? Грешка интернационална ли е§ или е обикновено национално предателство? - А имено: Поетия през1918г курс на болшивизация на БРСДП(т.с.)/ БРП / БКП /БСП , донесъл най-кървавите дати в новата история на България.
Venelin Iliev
Недей хленчи. Ако искаш да работиш - работи. Ако искаш да вегетираш - вегетирай. Никой не те бие по главата да вегетираш.
Има ли училище в Българско с име "Радон Тодев" ?!
Публикуване на коментар