Вчера публикувах становище на събеседника, на опонента си в нашата дискусия по българските работи в тяхното отношение към европейските работи и най-вече към толкова коварната, пагубна роля на "Матушката-Освободителка", именно Русия, в терминологията на нашите русофили - виж Не приемам преклонението пред Запада, а приемам само преклонението пред Русия! - и обещах да му отговоря; ето, тази сутрин сядам да му отговоря. Прочее, събеседникът, опонентът ми живее и работи в Лондон, не в Москва или във Владивосток, въпреки общо взето враждебното му отношение към Запада - и толкова любовното му отношение към Русия, но това са подробности. Иначе фамилията му е Филипов, а името - Димитър. Ще се постарая да му отговоря кратичко, понеже излишните усуквания за мен не са необходими, тъй като мен ме вълнува единствено истината. Ето какво счетох за нужно непременно да му кажа: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
http://www.mediapool.bg/obshtestvoto-nyama-da-ima-nikakvi-garantsii-za-svobodata-si-ako-ne-ya-zashtitava-news135990.html
Често казвате, че разпадът на СССР е бил съпроводен с тотален разпад на обществото и хората и че проблемът на Русия ще бъде нейната слабост, а не сила. Путин дойде на власт именно с обещанието за повече стабилност. Привидна ли е тази стабилност в момента?
Да, разбира се, в това няма никакво съмнение. Става дума за измамно и временно усещане за стабилност и за икономическа състоятелност, което се дължи единствено на високите цени на нефта. В момента, в който цените спаднат, ще рухне всичко, защото Русия нищо не произвежда. В Русия няма икономика, има една тръба и хора, които я обслужват. В този смисъл няма никакъв прогрес, точно обратното. И при първата криза страната ще рухне и ще се разпадне.
Светла Бъчварова, „Медиапул”: Как мислите, не отдаваме ли твърде голямо значение на опасността, която Русия представлява за европейската демокрация или по-лошо: подценяваме тази опасност?
Мисля, че на Запад силно подценяват опасността от Русия. Те всъщност никога не са разбирали в какво точно се състои тази опасност. По време на Студената война имаше страх единствено от военния потенциал на СССР и с това измерваха опасността. Западът изобщо не разбираше, че опасността от съветската система не беше във военната сила, а в способността да прониква по целия свят, да пропълзява и да се възпроизвежда, да се пресъздава в обществата наоколо. В това беше истинската опасност, но дори в ония години западните правителства изобщо не разбираха с какво си имат работа. А сега още по-малко разбират, защото след 1991 година решиха, че в Русия вече се е установила демокрацията и готово. Затова Западът сега съвсем се разоръжи, във всякакъв смисъл: и в морален, и в политически, и във военен. А в момента поради високите цени на петрола все по-нарастващото влияние на Русия, тази опасност се удвои. Сега те разполагат с това, което нямаха нито Сталин, нито Брежнев, нито Андропов, нито Горбачов: пари.
Разбирате ли, сега те имат икономически лостове за оказване на натиск, нещо, което никога преди не са имали. И от които ще се опитат да се възползват.
И не става дума за това, че на Запад ще пристигне Червената армия или каквото там е останало от нея и ще ги окупира. Става дума за това, че на Русия бе дадена възможност да усилва влиянието си и да упражнява диктат, да шантажира, да поставя условия и пр. Под този натиск тукашните общества също ще започнат да се предават. Ще бъдат принудени да отстъпват и те вече отстъпват. Ето в това е опасността - в проникването и в пресъздаването, в прераждането на тази система. А не в това, че ще полетят ракети с ядрени бомби.
Цици!!!
"...Ранобудните студенти яростно атакуват с картонен танк и пистолети играчки бастилията на Народното събрание. Ония не се дават. После атакуват бастилията на Министерския съвет. И ония не се дават. После атакуват с думи играчки колеги и журналисти, които не са съгласни с тях. Ония се дават без бой.
Половингодишните протестиращи са осиротели без голата цица на Таня Илиева, стискат зъби, преглъщат сълзи, смучат сутрешно капучино и надуват призивно вувузелите като африканци сущи пред...%
проф. Н. Василев
Публикуване на коментар