Снимка: Протестна мрежа и Чагдаш Челик
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
Точно така, бутафорията и клоунадата е пълна. Разликата е именно в това, че горяните в България 1945-1955 или въстаниците в Будапеща 1956 не са атакували с оръжия от хартия. Така че ако някой си мисли, че по този начин може да премахне посткомунистическата олигархична система, трябва да е дълбок наивник – или манипулатор. Това нито за миг не може да трогне или стресне посткомунистическата мафия.
Ще повярвам, че краят на комунизма в България е дошъл, когато комунистите хукнат към Москва. Само че е по-вероятно е ако положението наистина стане критично, те да обърнат гръб на НАТО и да поканят руски войски в страната. Тогава би се видяло, че всички „реформи”, „преходи” и „демократизации” след 1989 са театро за наивници и че в действителност комунистическата система зад фасадата си е същата.
Политологът Антоний Тодоров:
Протестиращите също не разбраха, че затягането на протеста започна да привлича хора, които или нямат занимание, или имат като занимание да манипулират протеста, защото зад тях стои някой, който не иска да се показва (най-вероятно, защото не е за показване). Протестиращите пропускат, че напълно защитимите им морални основания не ги предпазват от използване без дори да забележат, поне отначало. Не разбират, например, че ако искат нови избори, е добре поне пред себе си да си представят, как очакват те да завършат. За да не бъдат неприятно изненадани от евентуалните им резултати. Не разбраха, че бъдещите избори, за да бъдат наистина инструмент за обществено-политическо пречистване, трябва все пак да бъдат подготвени, а не да ни се стоварят неочаквано, в лош момент, когато никой от протестиращите срещу „мафията“ и „олигархията“ няма да е подготвен (за сметка на това други ще бъдат много добре подготвени, както винаги).
http://www.svobodata.com/page.php?pid=12815&rid=154
Е, и? Какво искаш да кажеш: че трябва да търпим до безкрайност правителството на комуноидно-ченгесарската мафия, това ли се осмеляваш да твърдиш, а, драга червена гнидо?
Съвсем не твърдя това, но се учудвам, че след като гражданското общество в България уж е толкова велико, как вече в течение на година протестите не са в състояние да излъчат някакви говорители и послания, а продължават да са в аморфно състояние. Разбирам, че политическите партии са дискредитирани, но все пак трябва някаква организация, защото така функционира политиката.
Иначе има съвсем реална опасност българите да попаднат от трън, та на глог, защото това съвсем не би било първото правителство, „свалено” по един или друг начин в последните 24 години от „народния гняв” – „от улицата” бяха свалени и Андрей Луканов, и Жан Виденов, и Бойко Борисов и т.н., но по-демократична от това България не е станала, напротив, олигархичната система при всеки следваш кабинет – донякъде с изключение на Иван Костов – все повече укрепваше и процъфтяваше, независимо под какъв етикет се явяваха те. Това е така, защото поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Не съществуват други истински независими кандидати. Но докато упражняват водещата роля, комунистическите партии се правят на невидими – макар и ясно да се вижда, че ключовите играчи са „бивши” кадри на партията и тайните служби и техни назначения.
Мога да ви кажа и какво са планирали „стратезите” в сегашната ситуация, то вече се очертава. БСП и ДПС ще си останат БСП и ДПС, като в БСП ще продължи сблъсъкът между Станишев и Първанов за лидерството, но дясното пространство ще бъде отново – за кой ли път – раздробено, защото там в момента се прегрупират и регистрират все нови и нови партии – уж „Реформаторския” блок, партиите на Бареков, Раева, Република БГ, остатъците от ГЕРБ и какво ли не още. Някой от тях ще попаднат в следващия парламент, други не, и там отново ще има левица и псевдодесница и така ще се завърти нов кръг от голямата игра на заблуда, независимо какво искат или си мислят участниците в сегашните протести. Така че Б-я ще продължи да се върти в омагьосан кръг.
А иначе ето как трябва да се действа с комунистите – според книгата на Стефан Груев „Корона от тръни” за действията на българската държава след атентата в катедралата „Св. Неделя” 1925:
„Междувременно министрите се бяха измъкнали един по един изпод развалините и заемаха постовете си. Генерал Вълков пристигна във военното министерство и генерал Лазаров, софийският гарнизонен началник, постави войските си в пълна готовност. Цанков се обади в двореца… Всяка къща в града бе претърсена рано сутринта от полицията с помощта на запасни офицери и подофицери. В 10 часа Драганов беше изпратен още веднъж във военното министерство… Той докладва на царя, че новоназначеният шеф на софийската полиция капитан Стоянов е заявил, че „тази нощ няма да прости никому”…. Репресиите срещу комунистите и техните съюзници след ужасното престъпление в катедрала „Св. Неделя” бяха кръвопролитни, безпощадни и напълно ефективни. Правителството на Цанков и армията виждаха разплатата като един необходим и законен акт на национална самозащита.”
Да, друг път щяха да видят комунистите власт в България, ако не беше Червената армия и сега нямаше да има и помен от тях.
Между другото не съм „червена гнида”, тези нападки са излишни, но това показва един от големите проблеми на българските демократи: излишна, прекалено емоционална политизираност, която им пречи да претеглят трезво нещата и да създадат ефективна контрастратегия на комунистическата стратегия.
Ако не сте червена гнида, то поне обаче агитирате доста ефективно в полза на червените гниди...
Публикуване на коментар