Днес и утре съм по съдилища: усмихна ми се "щастието" да съм в два поредни дена по съдилищата, няма що, голямо щастие! Днес ще бъде съдебното дяло, в което моята администраторка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва Решение на Районен съд в Пловдив, отменило нейна заповед за наложено ми наказание "Предупреждение за уволнение"; аз спечелих онова дяло, но ето, моята амбициозна директорка, опитвайки се да докаже на целия свят, че е непогрешима, е готова да ме съди до дупка, независимо от всичко, даже напреки всички пориви на човеколюбието. Утре пък моя милост е подсъдим на друго едно дяло, този път наказателно, което помощник-директорката на същата тази ПГЕЕ-Пловдив, г-жа Камелия Стоянова, явяваща при това и мой синдикален лидер (!), ме съди за "обидно-неправилни" мисли, които тя, представете си, е открила в моя философска книга за образованието, именно в книгата ми "Ние не сме тухли в стената!", с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование". Този, утрешния съдебен процес, е всъщност дело, заведено против моята свобода на словото, г-жа администраторката дръзна пред съда да оспори моето конституционно право свободно да заявявам какво мисля, което само по себе си е сюблимен признак на времето, в което живеем. Който се интересува повече от перипетиите по това одиозно дяло, може да го стори като се порови в новата ми книга, посветена на този нравствен, психологически и правен казус, която нарекох, на която дадох заглавието VERITAS ODIUM PARIT.... Днес ще видим какво ще се случи на заседанието на Окръжния съд, където е оспорено Решение на Районния съд; за мен лично този проблем за наложеното ми наказание "Предупреждение за уволнение" почти не ме вълнува, нещо повече, аз бих си позволил да заявя следното: нека г-жа Директорката да спечели днешното дяло, нека Окръжният съд да отмени Решението на Районния съд, който отмени нейната заповед; нека заповедта й влезе пак в сила, нека силата на тази заповед, както е по закон, да продължи още цяла една година; нека! Нека на г-жа Директорката в тази една или дори две години (не съм сигурен колко време действаха тия заповеди?) да съм, дето се казва, "в ръцете" й, нека да има шанса при всяко мое следващо "нарушение" да ме уволни, дето се казва, "съвсем законно"; нека даже да ме уволни, щото е безспорно, че тя тъкмо към това се стреми, то е близо до ума. Нека! Но така, по този начин, тя на дело, практически, ще докаже моята теза, че това нейно наказание е било организирано и наложено тъкмо с такава една репресивна цел: изгонването на един неудобен и критично мислещ индивид, какъвто е моя милост. Тя даже и съда използва за постигане на тази своя репресивна цел. Тъй че аз точно това искам: да дам шанс на усърдната администраторка да постигне най-съкровената си и при това така открито репресивна цел. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Сигурен ли сте, че във всичко това има политически подтекст? В България всичко и всяко, дори съвсем ежедневни, битови проболеми, често съвсем ненужно се политизират. Всъщност вие отхвърляте теорията на конспирацията, но на всяка крачка съзирате заговори и сценарии срещу Вашата личност. Няма ли всичко това по-просто обяснение?
А иначе животът не е концерт по желание и затова трябва да се «кара, както дойде», както гласи една сентенция на един от нашето село.
Ами помислете си сам дали има или няма политически контекст. Аз съм блогър политически коментатор и ангажиран гражданин, който постоянно изразява позицията си, коренно разминаваща се с политиката на партията, която тури г-жа директорката на този пост; Вие как мислите, нейната ненавист към мен и безпощадната й битка да ме компрометира, дискредитира и в крайна сметка уволни, от алтруистични подбуди според Вас ли е породена и мотивирана? Тя от любов към човечеството ли ме преследва според Вас? А ако обичате малко поне мислете преди да плямпате. Второ, Вие самият давате ли си сметка за смисъла на думата политика? Щото явно не го съзнавате, щом като така лекомислено говорите за някакво "ненужно политизиране" в живота ни...
Че сте блогер, блогер сте. Ама качеството...
Това последното не е от мен - първия.
А иначе не познавам Вашия случай в детайли и е мога да коментирам по същество, но хората може да са движени от хиляди мотиви и политическите съвсем не се на първо място за тях. Трудно е да се повярва, но е факт, че за поне 95% от хората политиката е далечна и безинтересан сфера.
а не може ли да се досети грънчаров че просто е некоректен към хората и в това няма нищо политическо
И в какво се състои тази "некоректност" на Грънчаров към... хората? Кое е именно "некоректното", бихте ли посочила? Бихте ли имала добрината да посочите? Това, че Грънчаров си защищава правата, в това ли е неговата "некоректност"? В това, че не мълчи като дърво - в това ли се състои неговата "некоректност към хората"? Това, че се осмелява да критикува една самозабравила се властваща особа - това ли е "некоректното"? Моля, пояснете се. Ако обичате де.
Публикуване на коментар