Нашите рублолюбиви патриотарски бабаити получиха заповед от Москва да разпалват междунационални, етнически, на ксенофобска национал-социалистическа и на национал-комунистическа основа конфликти, да сблъскват българи с турци, с цигани, със сирийски емигранти, с който и да е, с оглед да ни подпалят чергата, та евентуално Европа да стане пишман, че ни е приела; целта е България да бъде натикана в Евразийския съюз на Путин - и няма да се спрат докато не постигнат тая заветна цел на Кремъл и на таваришч Путин. Много рубли ще се изпотрошат за подкупи докато не бъде постигната тая цел, т.е. докато апетитите на Северо-източната деспотска и имперска сила спрямо България не бъдат задоволени.
Този е централният и съдбовният момент на българската политика днес: или ще позволим на проруските и антизападни мафиотско-кагебистско-олигархични сили да съсипят бъдещето на България, или ще се противопоставим решително, както това правят в момента прозападно настроените демонстранти в Киев. Там 200 000 човека излязоха да демонстрират, щото не са склонни да харижат Татковината си на Кремъл.
А ний какво ще правим в този съдбовен исторически момент? Ще се чешем под кречетала на диваните си ли? Ще лапаме мухи ли? Ще се изложим както никога досега ли? Или ще постъпим достойно, като мъже, като силно и истински родолюбиви българи?
Всеки сам да решава как ще се държи в този решаващ исторически момент. Малодушието е позорно, е на смърт подобно!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар