Метафора за нашия общ дом...
(Всъщност винаги съм се чудел кой е авторът на тези хубави стихове?)
Забравена
На схлупена къща с изоставено дворче
прозорците тъмни говорят.
Тука живота преди е клокочел,
сега само спомени бродят.
Старица съсухарена слиза по стълбите
бавно край нея пристъпва смъртта.
Води тя своята жертва към мъртвите –
нейде зад тях похлопва врата.
Старицата слуша на вятъра писъка
пясък от пепел й пътя чертай.
Неин спътник е на самотника мъката
очи да прихлупи след близкия край.
Георги Хаджийски сподели снимка на Лора Цветкова
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар