Снимка: Ivan Bedrov
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
13 коментара:
Моралната ингредиента открай време си е все същата и аз много добре я разбирам. Естествено, че посткомунистическите страни се управляват от старите комунисти, за които нормалният човешки морал е чужда дума. Както казва чешкият дисидент Петър Цибулка:
„Комунистическите държави са криминални предприятия. Няма нищо по-лесно това да се докаже и за посткомунистическите страни. Ако комунизмът наистина беше победен и на власт дойдоха по-висши морални ценности, тогава трябва да обясним защо комунистическите убийци (с милиони жертви) не бяха изправени пред правосъдието. В действителност всички тези посткомунистически страни, без изключение, прикриват колосални престъпления. На всичкото отгоре те приватизираха всичко, което принадлежеше на комунистическата партия и държавата в своя полза. Този фалшив колапс на комунизма позволи на комунистическите структури да измамят света с образите на почтени политици, бизнесмени, учени, артисти, студенти и т.н. Това е най-голямата победа на комунизма досега.
...Причината за рухването на комунизма според думите на високопоставени офицери от КГБ не е отвращението от ужасните престъпления и нечовешки методи на комунизма, а неефективността на комунизма като социална система. Най-лошите елементи на комунистическата система и нейните представители останаха на поста си през целия преход и днес те са същата заплаха за света като преди...
В случай на победа комунизмът ще направи същото, което винаги е правил: ще ни пороби политически, икономически, културно, информационно, идеологически и морално. Опозиционерите ще бъдат ликвидирани. Комунистите имат четири десетилетия опит с инфилтрация и провокации, така например с операция „Клин”.”
Така че тук нямаме различия. Въпросът е друг: че справедливото негодувание на народа се използва и канализира в удобна за задкулисните олигарси-истински управници посока и се инструментализира за техните цели. Че тук има някаква страшна скрита, неподозирана от никого „конспирация”, може да твърди само някой, който си няма хабер от понятие от посткомунистическата система. Всяко дете би трябвало междувременно да е наясно със скритите движещи сили на посткомунистическата политика и че конспирацията е нещо съвсем обичайно в посткомунистическия свят. Иначе няма как да обясним, че след толкова протести и вълнения посткомунистическата мафия си е все още на власт – цели 24 години след промяната! Огнян Минчев:
„ХОРАТА С ПАРИТЕ имат интерес, когато Орешарски, Станишев и Местан не им вършат работа, да ги сменят. Върху това се работи сега… ДПС е основният стълб на ЗАДКУЛИСИЕТО, каза Минчев. И Орешарски и други, разположени като БЕЗПОМОЩНИ ФИГУРАНТИ, трябва да правят нещо…”
Аз също съм „възмутен” и негодувам, но междувременно съм разбрал, че голо негодувание и възмущение не само че не водят до нищо, а са дори контрапродуктивни. Отново Огнян Минчев:
„РЕАЛНИТЕ ГОСПОДАРИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ, които сега се движат по сцената, нямат нищо против това В ОПРЕДЕЛЕН МОМЕНТ ДА ГИ СМЕНЯТ С ДРУГИ, по-свежи физиономии.”
Питам: ТОВА КОНСПИРАЦИЯ ЛИ Е, ИЛИ НЕ?
Работата обаче е там, че протестите не може да са самоцелни, колкото и да са оправдани от морална гледна точка. Юри Асланов (макар и ляв): „Студенският протест беше ясно, че няма да постигне целта си, защото за това е нужна някаква по-стройна политическа програма и партия, която да оглави този процес… При избори сега няма да има коренна промяна в НС, но обезпокоителен е ръстът на националистическите формации.”
Тук именно е голямата задача и отговорност на „будители” като Ангел Грънчаров. Не е достатъчно само той да се възхищава от високия морален патос на протеста, да декларира колко го подкрепя, колко се прекланя пред подвига на студентите и т.н. Нещата не стават само с гол ентусиазъм. Целта е горе-долу ясна, но по-важни са СРЕДСТВАТА, МЕТОДИТЕ, ТАКТИКАТА, СТРАТЕГИЯТА за нейното постигане. Интелектуалците не могат да стоят само отстрани и да ръкопляскат, те трябва да ВОДЯТ. След като е толкова велик будител, НЕКА ГРЪНЧАРОВ ФОРМУЛИРА СТРАТЕГИЯ ЗА ИЗВЕЖДАНЕ НА ПРОТЕСТИТЕ ДО УСПЕШЕН КРАЙ, ПРИ КОИТО ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ОЛИГАРХИЯ СЕ ОТСТРАНЯВА ОТ ВЛАСТ И В БЪЛГАРИЯ СЕ ВЪЗЦАРЯВА ИСТИНСКА СВОБОДА И ДЕМОКРАЦИЯ.
Или както казва един във форума на фрогнюз:
i nai lo6oto koeto se slu4i na maika Balgaria i balgarskiat narod deto ni natresoha tozi gaden mrasen dolen komunizam tova e po stra6no ot 4uma holera spin malaria i vsi4ki bolesti vzeti zaedno. nai lo6oto ne6to koeto moje6e da se slu4i na naroda ni tova be6e komunizma ot vseka bolest ima lek no ot komunizma nema i nema da se nameri.
Бих добавил: не само това, а има реална опасност комунизмът скоро да бъде натресен на целия свят, защото това беше смисълът на промяната 1989. Сега вече не е 1989, изчели сме огромно количество материали и документи, натрупали сме опит и наблюдения и знаем много повече за комунистите и техните цели и методи.
По-големи глупости не бях чел скоро. Прочее, няма смисъл и да се четат, Вие явно сте шегобиец: "има реална опасност комунизмът скоро да бъде натресен на целия свят", Вие пали не смесвате в случая желаното с възможното, да не говорим пък с действителното? Посмях се от сърце де, бива Ви в хумора и сатирата...
И аз бих искал това да е шега, но за съжаление всичко сочи, че това е съвсем реална опасност. Аз българите освен всичко друго ги уважавам и за това, че са „политикани” в добрия смисъл на думата – че имат висока, така да се каже, международна политическа култура и се интересуват от световните събития и са добре осведомени – за разлика от американците например, които не се интересуват от нищо, което излиза не извън тяхното населено място, а от квартала им дори. Малките народи като българите по принцип са по-добре информирани, защото историческата им съдба винаги е зависела в много по-голяма степен от външни сили.
За съжаление в последно време се наблюдава едно нежелателно фиксиране на българите върху самите себе си, без да се държи сметка за международния контекст, на фона на който се разиграва българската вътрешна политика. В рамките на шегата можем да кажем, че така има опасност българите да проспят Третата световна война, защото докато те ожесточено дискутират за протестите и „прехода”, тя ще избухне и ще свърши, без те да са го усетили.
Аз разбирам, че за Ангел Грънчаров, чието кредо е свободата, е много неприятно и неприемливо да се каже, че свободата е застрашена и даже има голяма вероятност да бъде загубена в световен мащаб в обозримо бъдеще. Това е обезкуражително и не дава надежда. За какво се борим тогава? И не е ли свободата по-велика от всяка тирания, не се ли налага тя автоматично? Истината че обаче, че в историята винаги е имало могъщи антилиберални сили, които даже през повечето време са доминирали. Истински свободното общество, разбира се, е силно и ако комунистите спечелят, то няма да е, защото са по-силни, а защото демократите не са разбрали техните цели и методи. И точно това се наблюдава: комунистите изиграха по-добре картите си и са на път да осъществят целите си. Това признание се налага от РЕАЛИЗМА.
Знам, че за повечето хора, които нямат поглед върху световната политика, това звучи странно и едва ли не налудничаво – ама как, нали комунизмът рухна поради несъстоятелност и сега се движим към демокрация, макар и бавно и мъчително? Предполагам, че не мога да ги убедя в противното и те до последно ще си останат с наивните схващания. Всъщност даже се надявам, че не съм прав, но се опасявам, че съм доста близо до истината, по-близо във всеки случай от разни там Фукуямовци, обявили окончателната победа на либерализма.
Както казва чешко-американският кинематографист Робърт Бухар, автор на много дълбок документален филм за събитията през 1989:
„Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив... Хората в Америка си мислят, че идеята за глобален социализъм е мъртва. Но тя не е. Ако погледнете развитието в Европа и Латинска Америка, ще видите, че там има повече социализъм отвсякога. Защото общественото мнение или по-скоро медиите, политическите партии, политическите движения, парламентите и институциите всички стават все по-социалистически. Сега и Съединените щати тръгват все по-бързо в тази посока... Като скептик аз бих казал, че ние в Америка се движим в посока социализъм и няма сила, която да смени курса на кораба. Но дълбоко в сърцето си вярвам, че има нещо особено в американския народ, че здравият разум накрая ща надделее и че Америка ще оцелее. Но кой знае. Режим, основан на икономически оптимизъм, не може да приеме отрицателните импликации на руската вражда спрямо Запада. Не е вероятно Вашингтон да създаде ефективна контрастратегия.”
М-да... надценявате проклетите комунисти, нещо май са Ви легнали на сърцето. Те са прости, приписвате им много интелект, който те нямат. Комунетата са крайно прости каскетлии... а Вие, понеже явно сте пристрастен към тях, им приписвате свръхестествени сили... тъпичко е това.
Комунистът като такъв не може да има интелект, щото почвата на интелекта е свободата; комунистите затова са крайно ограничени и ощетени както личностно, така и интелектуално, също така и духовно... ето краткото ми опровержение на Вашите толкова умни конспиративизми в полза на комунистическото "интелектуално превъзходство" над "немислещия Запад"... :-)
А как става така, че крайно простите каскетлии цели 24 (!!!) години след промяната управляват ВСИЧКИ посткомунистически страни и имат влияние в старите демокрации, за което не можеха да мечтаят преди 1989? Как умните демократи допускат това нещо?
Но донякъде съм съгласен, че комунистите не блестят с интелект. Както казва обаче Асен Игнатов, невинаги печели по-умният. Силата на комунистите е другаде: в упоритостта, с която преследват своите цели и най-вече в ПЛАНИРАНЕТО. Михаил Восленски:
„Планирането – това е върхът във външната политика на номенклатурна държава. В това отношение парламентарните демокрации, поне в днешния си вид, не могат да конкурират диктатурата на номенклатурата. Техните правителства в най-добрия случай могат да планират политиката си... за съответния мандат – от едни до други избори. Но и това не правят...”
Но както казах, съществуването на комунистическа дългосрочна стратегия не може да бъде отхвърлено а приори на базата на някакви общи съображения от рода на това, че комунистите са тъпи „каскетлии” и т.н. За целта трябват задълбочени познания по марксизъм, история, комунистическа система, политика, геополитика и т.н., така че една такава дискусия тук в много отношения би била безпредметна. Не си мислете, че само защото сте живeли 30 години в комунистическата система, я познавате добре. Има много тайни и скрити моменти, за които повечето хора не подозират, защото за комунистите потайността и конспирацията са начин на живот.
А ианче прави ли Ви впечатление развитието на сирийската и иранската криза, непоследователната американска политика и фактът, че Русия там се налага? Дори след тези събития бихме могли да аргументираме, че Америка вече не е единствената глобална сила, какво изглеждаше след 1991. Въобще американското общество е в много лошо състояние из залезът на Америка изглежда неизбежен. Наблюдаваме необратима промяна в баланса на силите. Комунистическите стратези са допълнително улеснени от тежката икономическа криза в САЩ, която не само не е преодоляна, а се задълбочава. Рухването на СССР 1991 беше мнимо и инсценировка, но рухването на Америка ще бъде съвсем реално.
Г-н Хлопаща дъско, явно доста сте увреден от вярата в комунистическите идеологеми щом като планирането, най-голямата тъпотия на комунистите - животът не може да бъде натикан в разсъдъчните рамки на планирането и програмирането, щото негова движеща сила е свободата! - Ви се вижда "най-голямо постижение" на комунизма... тъпо, ама много тъпо е това. Поне прочетете Хейек за да се убедите, че планирането на комунистите за нищо не става, те заради него успяха да съсипят икономиката на преди благоденстващи държави... това е елементарно, но увредените от комунистическите митове явно съвсем не могат да го проумеят...
Не мога да навлизам в детайли в подкрепа на моята теза, защото това би изисквало специална подготовка от страна на читателите на блога, също както не мога да изложа подробностите, поради които смятам също, че например ТО на Айнщайн е погрешна, тъй като общата публика не би ме разбрала. Мога обаче да изложа някои общофилософски съображения.
Като влюбен в свободата философ Вие смятате, че обществени процеси не могат да се планират, защото свободата не се поддава на управление, а според Вас тя е движеща сила на социалните системи. Можем също да добавим и аргумента, че социалните системи са прекалено сложни, в тях действат прекалено много фактори, някои от които на пръв поглед са съвсем минимални, но могат да имат съвсем непредвидени и неочаквани последици. Това е силен аргумент. Карл Попър привежда още аргументи срещу „историцизма”, както той нарича доктрините, смятащи историческия ход за предопределен, на които няма да се спирам.
Аз също силно се съмнявам, че в обществото действат детерминистични закони, подобни на тези в природните науки, както предполага например марксизмът. Впрочем дори да има такива закони, те със сигурност не са тези на марксизма. Затова историческото развитие като цяло е непредсказуемо. Тук е важно обаче да се отбележи: от това следва, че няма закон, според който комунизмът ще се наложи, но също толкова малко има закон, според който свободата и демокрацията ще триумфират. Просто не можем да знаем нищо за бъдещето по принцип.
От факта обаче, че в обществото не действат детерминистични закони, НЕ СЛЕДВА, ЧЕ СОЦИАЛНОТО ПЛАНИРАНЕ И „ИНЖЕНЕРСТВО” СА ПО ПРИНЦИП НЕВЪЗМОЖНИ. Много неща може да се предвидят - и манипулират - и това е една от задачите на политиката: да предвижда последиците от своите действия и бездействия. Държавният бюджет за всяка година е един такъв елементарен пример за краткосрочно планиране. Политика, която не се опитва да надникне поне малко в бъдещето, е несъстоятелна и обречена. И тук диктатурите имат предимство пред демокрациите, защото последните дори да искат, не могат да планират повече от 4 години напред. Освен това демократичното общество е много по-волатилно и непредсказуемо от диктатурата.
ТРИ подхода са възможни към събитията в посткомунистическия свят след 1985.
Първо можем да приемем, че рухването на комунизма е спонтанно развитие в резултат на вътрешните противоречия на системата. Тук е важно да се отбележи, че дори да е така, от това не следва, че впоследствие автоматично ще се възцари демокрация, защото няма закон, по който това да стане. Демокрацията не е „естественото” състояние на човечеството. Вие сам казвате, че животът не може да бъда натикан в някакви рамки, така че след рухването на комунизма са възможни всякакви развития и само един вариант от тях са свободата и демокрацията. Възможни са и нови тирании и т.н.
Второ можем да допуснем, че това развитие не е изненада за комунистите, те са се подготвили и са „взели” своевременно „мерки”. В един момент обаче в възможно развитието да е излязло иьвън контрол и плановете на комунистите, каквито и да са били точно, да са се провалили. И тук обаче няма закон, според който след провала на плановете на комунистите ще се възцарят свобода и демокрация. Иначе от всичко, което знаем, този вариант изглежда по-близо до истината. Виждаме, че комунистите запазиха до днес ключови позиции във всички области и вече има достатъчно индикации, че това не е случайно, а е било планирано.
Накрая третият вариант е, че комунистите са планирали това развитие още около 1960, както твърдят някои бегълци от КГБ, и те продължават да следват своя стратегически план, може би с адаптации и промени, защото целта е фиксирана – световно господство – но методите за постигането са гъвкави, понеже трябва да се държи сметка за много фактори, някои от коити неочавкани и непредвидими.
Аз мисля, че в сила е вариант три, но тук нямам възможност да обоснова това мнение обстойно. Ще кажа само, че събитията от 1985 нататък са предсказани от някои от тези анализатори десетилетия преди това с почти 100% точност!!! Тези хора или са били ясновидци, или са имали много добра социално-политическа интуиция, или са имали вътрешна информация. Те твърдят, че последното е вярно и са били посветени в най-съкровените тайни на режима.
Всичко това са само бегли забалежки, оставям на заинтересованите сами да си потърсят съответната информация, да са задълбочат в източниците и обществено-политическото развитие на комунистическия свят сами да си вадят заключенията. Тези въпроси не могат да се решат априорно, както си мисли Ангел Грънчаров, а само след задълбочено запознаване с „емпиричния материал”.
Обясненията и тълкуванията на конспиративизма не ме задоволяват - въпреки претенциите им, че са, видите ли, "научни". Долавям клеймото на марксизмо-кагебизма в подобен род тълкувания, което именно и е демонстрация на порочността им.
Можем до безкрайност да спорим дали комунистите са планирали всичко това, но има факти, които не могат да се оспорят и които определено опровергават тезата, че след рухването на комунизма свършва ерата на геополитиката и започва ерата на „геоикономиката”, на търговията и мирното икономическо съревнования между нациите и блоковете.
1. Комунистите запазиха ключови позиции във всички посткомунистически страни без изключение.
2. Русия запази своето влияние във всички посткомунистически страни.
3. След като през 1991 Западът начело със САЩ изглеждаше безспорен хегемон, балансът на силите сега несъмнено се измества в ползва н Изтока – Русия, Китай, БРИКС и т.н.
4. Настъплението на левите сили в Третия свят, както на левичарски идеи в политиката на старите демокрации е факт.
Както пише американският анализатор Робърт Кейган:
„След време историците ще разглеждат 8 август 2008 г. като повратна точка, не по-малко значима от 9 ноември 1989 г., когато рухна Берлинската стена. Руското нападение срещу суверенната грузинска територия бележи официалното връщане на историята в познатия от XIX в. стил на съперничество между великите сили, изпълнена със злокачествени национализми, битки за суровини и ресурси, борби за сфери на влияние и територия и дори, колкото и това да шокира нашата чувствителност от XXI в., използването на военна сила за постигането на геополитически цели. Да, разбира се, ние ще продължим да имаме глобализация, икономическа взаимозависимост, Европейски съюз и други институции за изграждане на по-съвършен международен ред. Но те ще си съперничат с грубите реалности на международния живот, съхранили се от незапомнени времена, и понякога ще бъдат побеждавани от тях.”
Публикуване на коментар