Поканиха ме да участвам в днешното издание на предаването ЧАСЪТ НА МИЛЕН ЦВЕТКОВ по НОВАтв. Затова сега пътувам за София, с автобуса, пиша това нещо на лаптопа си. Темата не предаването, за която съм поканен, е: дали сме гостоприемни ний, съвременните българи? И дали сме човеколюбиви де, щото тия неща са свързани. Ще участвам с удоволствие в обсъждане по такава една близка ми тема. По която съм и писал в този блог, това всъщност е основното в моите търсения: вълнува ме отговора на въпроса какви сме ние, съвременните българи, какво става с нашата човечност?
Та ако някой се интересува от подобно обсъждане, да заповяда, да гледа предаването с мое участие. Каня ви. Да видим какво ще се получи, щото ако сте забелязали, ний, свръменните българи, измежду многото си кусури имаме и един такъв най-основен: не умеем да разговаряме като хора. А само се ядем, прекъсваме се, крещим си, говорим едновременно и прочие. Ще видим какво ще се получи. А по темата на предаването имам какво да кажа, бъдете спокойни.
Чао засега, щото по хубавата ни магистрала взе много да друса и повече не мога да пиша.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Българите явно обичат да се занимават натрапливо със себе си и да рефлектират безкрайно какви са и какви не са. Сега пък са се сетили за „гостоприемството”. Няма нужда от безкрайни спорове и дебати, нещата може да се кажат с няколо думи.
Като цяло гостоприемство има в повечето култури, епохи и народи, то има силна религиозна компонента, но като цяло сякаш е по-характерна „източна добродетел”. Не знаем какви са били старите българи преди 1396, но ако не са били гостоприемни, са станали такива под турско влияние. Проф. Николай Генчев:
„По тази (турска) линия в българската култура преминават някои стандарти на материалния живот... нови земеделски култури като розата, анасона и кайсията и т.н., отделни елементи от пластичните изкуства, от музиката, някои битови умения и специално кухнята, която е почти изцяло арабска, ИЗТОЧНИ ОБИЧАИ И НРАВИ КАТО ГОСТОПРИЕМСТВОТО...”
Не е задължително гостоприемството и човеколюбието да са свързани, защото според източните обичаи дори най-големият ти враг да дойде в къщата ти, си длъжен да го приемеш като скъп гост. Освен това е възможно гостоприемството да е пресметливо с цел да получиш в бъдеще нещо в замяна и тогава пак няма да е продукт на алтруизъм.
Help contact; Michail Vashkevich, www.worlduni.narod.ru
Жалко, че бихте пътя до София, за да кажете 2 изречения в предаването. Срещу кретени като Б. Димитров и оня до него, психопата, не му помня името, е трудно човек да вземе думата.
Публикуване на коментар