Дадох линк на едно място във Фейсбук, водещ към мой текст, който представлява психологически портрет на Серьожка Дмитрич, водача на социалисто-комунистите у нас; писан е този текст във времето, в което туй човешко недоразумение беше Премиер на България (сега пък ни насади на същия пост недоразумението, зовящо се "Орешарски"!); та в тази връзка дежурните интернетни матросовци като един застанаха в защита на своя водач; бил съм, водите ли, "обиждал", обидно било, представяте ли си, да му се каже истината в очите?! Ето фрагмент от разразилата се по този начин дискусия, който говори и показва много за царящите у нас политически нрави, поне според мен:Petar Georgiev: Злобни сте защото сте тъмносини - или сте тъмносини защото сте злобни?
Ангел Грънчаров: Не, не сме злобни, напротив, великодушни сме - щото не сме комунисти. И затова толкова си патим...
Lili Kazandjieva: Великодушните хора не могат да изговорят толкова черни епитети по нечий адрес! Така говорят само хора озлобени от безсилие и злоба!!!
Ангел Грънчаров: Не, напротив, много сме великодушни, че само говорим срещу тия комунистически наглеци. Ако не бяхме толкова великодушни, отдавна да бяхме изчистили и то най-кардинално тая комунистическа напаст от страната, от тялото на нацията ни... Понеже сме великодушни, добри, толерантни и чисти хора, затова ний, демократите, си патим - патим си от тиранията и арогантността на наглеците с комунистически генезис, които не знаят и не признават нито морал, нито срам; за човечност пък да не говорим...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар