Боже мили, как не ми се пише вече по тия същите въпроси, именно около кампанията по моето дискредитиране като личност и преподавател, по кампанията за отмъщение от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив - заради това, че съм имал дързостта в блога си да изобличавам безобразията, които този администратор си позволява в последните две години!!! Боже мили, как ми се пишат истински, сериозни текстове по значими философски и човешки теми, примерно, как жадувам да мога да се потопя отново в писането на моята зарязана заради злочестините ми
книга за любовта, която започнах преди време, но сега не мога да завърша поради липса на време и настроение! Не ми се пише за тия идиотщини от всекидневието, които ми се налага не само де преживявам, но и да описвам, да, до гуша ми дойде от тия истории, преситих се отдавна, ала ето, натискът от страна на администрацията не престава, поради което ми се налага да реагирам някак: няма да се оставя да бъдат съсипани както кариерата, така и животът ми - което явно някои хора така беззаветно желаят - и към което водят развитието на нещата! Не ми е по вкуса да се оставя да се държа като безсловесно животно, подлежащо на заколение, което смирено приема участта си, в тая роля няма да ме видите. Е, налага се да се боря. Моето единствено оружие е словото, да, аз с нищо друго не разполагам, ако не броим
истината, която като философ така дълбоко почитам - дотам, че да мога да заявя с открито чело, че за мен тя не само е най-важното, че тя е нещото, заради което изобщо живея. Заради което изобщо си заслужава да живее човекът, щото ний, философите, се стараем просто да бъдем човеци - това е нещото, което най-вече ни вдъхновява. (
ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Боже мили, как не ми се пише вече по тия същите въпроси, именно около кампанията по моето дискредитиране като личност и преподавател, по кампанията за отмъщение от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив - заради това, че съм имал дързостта в блога си да изобличавам безобразията, които този администратор си позволява в последните две години!!! Боже мили, как ми се пишат истински, сериозни текстове по значими философски и човешки теми, примерно, как жадувам да мога да се потопя отново в писането на моята зарязана заради злочестините ми книга за любовта, която започнах преди време, но сега не мога да завърша поради липса на време и настроение! Не ми се пише за тия идиотщини от всекидневието, които ми се налага не само де преживявам, но и да описвам, да, до гуша ми дойде от тия истории, преситих се отдавна, ала ето, натискът от страна на администрацията не престава, поради което ми се налага да реагирам някак: няма да се оставя да бъдат съсипани както кариерата, така и животът ми - което явно някои хора така беззаветно желаят - и към което водят развитието на нещата! Не ми е по вкуса да се оставя да се държа като безсловесно животно, подлежащо на заколение, което смирено приема участта си, в тая роля няма да ме видите. Е, налага се да се боря. Моето единствено оружие е словото, да, аз с нищо друго не разполагам, ако не броим истината, която като философ така дълбоко почитам - дотам, че да мога да заявя с открито чело, че за мен тя не само е най-важното, че тя е нещото, заради което изобщо живея. Заради което изобщо си заслужава да живее човекът, щото ний, философите, се стараем просто да бъдем човеци - това е нещото, което най-вече ни вдъхновява. (ОЩЕ >>>)
5 коментара:
Как не те е срам безсрамник такъв да плюеш ръката която те храни!
Грънчаров,
Тая ръка дето те храни трябва да я ближеш, като колегите ти палаши/ловно куче/, иначе няма да оцелееш.
И камъка да удари гърнето, и гърнето да удари камъка, все ще е зян гърнето.
За сърцето отидете непременно на лекар, със здравето шега не бива!
Никола
Аз съм бивш ученик на господин Грънчаров и работя в Англия. От доста време чета блога му и напоследък силно ме впечатли неговата история с новата директорка Анастасова и то в училището в което и аз съм учил. И нея познавам и си признавам че нямам високо мнение а Грънчаров беше моят най-добър учител. Който много ми е дал за да имам истински разбирания за живота. И ето сега за благодарност директорката го тормози и хората гледат и си мълчат това аз не мога да го разбера... срамно е! Това поведение показва що за хора сме ние българите. Блогът на Грънчаров се чете от стотици и стотици хора, да, всички посетители знаят на какъв тормоз е подложен от директорката си но с изключение на двама или трима човека никой не реагира даже с коментар с една дума на подкрепа.... всички си мълчат сякаш нищо не забелязват.... срамна работа..... а тук става дума за съсипване на живота на един човек и на един учител. Не знам но по същия начин навремето пред очите на софиянци е бил съсечен с ятаган Стамболов - никой не му се е притекъл на помощ, а става дума не за кой да е. Също така Левски са го водили на бесилото три заптиета през софийската чаршия пак никой нищо не е направил да го освободят. Помня тия примери от незабравимите уроци на господин Грънчаров за които още имам спомен а са минали вече 10 години откакто съм завършил. Такива сме били и такива си оставаме и сега. Не ни пука за ближния важното е ние да сме добре. Как пък някой не се възмути как пък някой не стана да протестира да каже примерно така не може да се постъпва с човек и директорката на Грънчаров да спре с терора и с издеватествата. Що например някой не взе да и напише два-три реда да и каже че така може да се постъпва с един човек че не бива така да бъде тормозен. Не, всички гледат сеир и чакат развръзката.... какво обаче чакате? Да го унищожи ли, да умре ли искате тоя човек? Ето например на сайта на гимназията има имейл pgee.plovdiv@gmail.com защо да речем някой не се сети да напише няколко думи и да протестира да речем да напише нещо такова: госпожо директор как не ви е срам вие съвест имате ли как е възможно в наше време така да се отнасяте към един преподавател като Грънчаров? Спрете се поне малко и се засрамете така къде дават излагате се ето такова нещо да беше написал щото да се мълчи при това положение както Грънчаров писа толкова пъти е срамно и недостойно. Или да напишат нещо на началниците на Анастасова в министерството. Аз написах свое писмо но защо и други хора не последват примера ми тогава тя поне малко може да се замисли и да се спре с издеватествата. Виждам че Грънчаров има толкова много приятели във фейсбук и почитатели в блога си и май никой нищо не направи да му помогне поне малко това говори лошо за всичките тия хора. Той има и толкова много ученици. Мен ме е срам че всички мълчат.
Господин Грънчаров приемете моето съчувствие и подкрепа аз съм изцяло на ваша страна защото добре ви познавам а също познавам и Анастасова! Съжалявам много че такива работи се случват в нашето училище което някога беше най-елитно и най-доброто в Пловдив. Желая ви сила и здраве да удържите на напрежението защото знам че вие сте прав. Аз по добър учител в живота си не съм имал благодаря ви за всичко. А за мълчанието на хора и мен ме е срам.
Крайно време е в Пловдив да бъде организирана група за защита на Ангел Грънчаров. Когато повече хора застанат зад някаква кауза, то тогава е възможно да се успее. Този човек трябва да се защити и запази защото той и неговите писания са нужни на хората. Неговите доста революционни идеи за реформа на образованието, които сега се приемат на нож от защитниците на статуквото, рано или късно ще са реалност. Това времето ще го наложи, но е нужно да се направи необходимото Ангел Грънчаров и такива като него да са двигателя на този процес. Да запазим този човек. Пловдив, събоди се и подкрепи Ангел.
Томи Томев.
Публикуване на коментар