Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 23 декември 2013 г.

Не сме малко тия, дето искрено страдаме за българското образование и се опитваме нещичко да направим за така дългожеланата същностна промяна



Картината "Тримата философи", художник Giorgione (Джорджоне), намираща се в Kunsthistorisches Museum, Wien

По повод на публикацията в блога на г-н Райчо Радев в моя подкрепа - виж ДА СПАСИМ УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ - написах нещо като "благодарствено писмо" до своя колега, което публикувах като коментар в блога му; ето текста на това мое писмо до колегата Радев: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Следя от една година преживяното от Ангел Грънчаров, споделено в неговия блог. Спонтанно и искрено той разказа в хронологичен ред събития в училището, в което работи. Става въпрос за системен безпричинен психически тормоз от страна на директорката Г-жа Анастасова, подкрепяна от заместник-директорката на техникума по електротехника и електроника в Пловдив.
Отношението към него е позорно, бих казала порочно. Те не се свенят да прилагат ежедневно всякакви начини да го унижават чрез многократно искане на писмени обяснения, изненадващи проверки, атаки, обиди, водене на дела и много други начини на злоупотреба с дадената им власт. Това че той отразява грозните им дела, интриги и компромати в блога си, явно ги прави много уязвими пред обществото и от там произтича една нечувана жестокост.

Едва ли някой би издържал при тези условия на работа. Всеки би напуснал. Но не и Грънчаров. Чувството му за справедливост и лична свобода го крепят в тази ужасяваща драма на ХХI век. Крепи го мисълта че е нужен на своите ученици и добронамерената вяра че ще може да убеди своите инквизиторки в правотата си. Те не желаят да се вслушат в критиките му по отношение на българското образование, които са така градивни и необходими точно в настоящия момент.

Г-н Грънчаров е на своето място в това училище. Той не прави нищо нередно, напротив, трябва да бъде награждаван за извънредния си принос, всеотдайността и новаторството в работата си. Той е сред най- рядко срещаните и ценни кадри в изнемогващата и затънала в блатото на статуквото система на сегашното образование.

Всички виждат че пътят, по който вървим с възпитанието и образованието не води там, където трябва.

Ето една от причините - недооценяването, прогонването, унищожаването на тези, които милеят за нашите деца и могат да променят нещата.

Моля да спрем да убиваме кадърните си специалисти.

Умолявам да престанем да завиждаме на хора с по-богат интелект и ерудиция от нашия.

Настоявам за промени в управлението на училищата, мандатност за директорските постове и наказания за директори, приели българското училище за своя бащиния.

Стоп на безчинствата над напредничави с неоспорим принос за цялото общество преподаватели.

Хора, изтрийте това срамно петно, тези нечистоплътни дела, тази гавра на провъзгласилите се за безгрешни и ненаказуеми директори.
Историята на Грънчаров е история на всеки талантлив по призвание учител. Тези, които в момента се чувстват комфортно в едно българско училище са само безгласни букви, слугинаж, учители, които не вярват в собствените си възможности. Помислете! На какво ще научат те вашите деца?

Мария Василева

Анонимен каза...

Пред очите ни ще си отиде ПОСЛЕДНИЯТ МОХИКАН на българското образование.