Получих едно писмо от студент по философия, интересуващ се какви са условията за публикуване във философското списание ИДЕИ. Понеже този въпрос може да заинтересува и други хора, та затова по-долу публикувам и неговото писмо, и моя отговор на въпросите му:Добър ден, г-н Грънчаров, аз съм студент от специалност "Философия" към ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", тази година 2013 започнах да участвам по-активно в научни форуми и към този момент имам вече 3 публикации и чакам още 6 да се публикуват в различни сборници от конференции.
В момента съм в Букурещ по програма "Еразъм" и един от моите преподаватели е доста интересен "философски образ", има няколко издадени книги в областта на философия на съзнанието, старае се да създава свои идеи и се старае да стимулира студентите да мислят индивидуално.
Важно е да отбележа, че някои от моите преподаватели във ВТУ са ме съветвали да изпратя свои материали, които да се публикуват във Вашето списание, но до момента все не намирах смелост, защото си мисля, че нивото ми на писане не е достатъчно високо. А и за списание от вашият ранг е нужно да се напише нещо ново, а не да преразкажа някои добре познати идеи. Та основната причина, която ме кара да ви пиша е, че наскоро около преподавателят ми в Букурещ се получи скандал, за който ще Ви разкажа накратко.
През 2007 г. той е публикувал своя книга в Интернет и тази година, негови студенти от Германия, които са запознати с труда му пишат, че професор от Германия му е преписал изцяло книгата, без да го цитира. Тоест само я е превел от Английски на немски. И румънският ми преподавател закачливо си беше написал във фейсбука: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар