Дискусията по някои твърде интересни феномени, случки и инциденти на училищния живот в училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив - виж Тормоз върху учител от страна на отечествения фронт на администрацията и буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици? - отпочнала се тия дни с публикацията под заглавие Да направим нужното и да свърнем от пътя на провала - та да тръгнем съвсем осъзнато по верния, по добрия, по спасителния път, в която информирам общественото мнение и съответните длъжностни лица и институции за случилото се, продължава. Намирам коментар от един от най-постоянните посетители в блога ми, с който имаме коренни различия по политическите ориентации и проблеми, но който в същото време по тия мои служебни главоболия е склонен на прояви човечност и съпричастност; ето какво ми пише този човек и как аз му отговорих, опитвайки се да продължа тълкуването на наистина нелеката ситуация:
Bacho Кольо каза: Грънчаров, с директорката ще се справиш. Фактът, че демонстрираш самочувствие и не ти пука от изцепките и, ще я фрустрира. Честите ти писма до министри и омбудсмани ще респектират чиновниците от инспектората. Те ще се притесняват от евентуална намеса отгоре и ще бъдат твърде внимателни с теб. Колегите ти също ще са на твоя страна (макар и без да го показват) в борбата ти срещу директорката.
Големият ти проблем са 5-6 непълнолетни дебила, които знаят че си безсилен срещу простотията им. Те ще сринат реномето ти на преподавател и самочувствието ти. Заради тях ще вдигнеш белия флаг...
Ангел Грънчаров каза: Мисля, че си прав, но донякъде. За "дебилите" (изрично да отбележа, че не споделям този термин, тази квалификация, затуй и го слагам в кавички) става дума. Аз обаче виждам странна корелация между тяхното поведение и ненамесата на администрацията, която за две минути може да ги постави на мястото. Ала не го прави. Което именно и ги насърчава. Аз поставих въпроса на вниманието на Педагогическия съвет. Следващата ми стъпка, ако се наложи, ще бъде да поставя проблема на вниманието на прокуратурата.
Всичко според мен се свежда до невярното, до сбърканото поведение на администрацията. Имам крехка надежда, че тя в един момент ще си осъзнае грешката и ще изпълни ролята си. В противен случай някои хора на административен пост, в името на доброто на институцията, ще трябва да се разделят с постовете си. Това е другата възможност за разрешаване на проблема.
Иначе, повтарям, администрацията, ако беше на мястото си, за две минути можеше да реши проблема с поведението на въпросните вилнеещи, арогантни или хулиганстващи ученици.
ЗА АРХИВА (ДРУГА ОБМЯНА НА МНЕНИЯ ПО СЪЩИЯ ВЪПРОС):
Bacho Кольо каза: Грънчаров, бягай от това училище!
Ангел Грънчаров каза: Няма как да стане това. Училището не е нечия бащиния, пък и аз вече съм свързан кръвно с него. Като капак съм стар боец, който не е склонен да дезертира от битката точно когато тя е най-вдъхновяваща. Няма да се опозоря, това поне е сигурното...
Анонимен каза: Не е позорно да се махнеш от едно училище, където учениците се отнасят с теб по този начин. Такова училище не заслужава нищо повече от един хубав среден пръст. И аз бих им теглил шута. Тотю
Анонимен каза: Има ситуации, при които войната с "вятърните мелници" е излишна. Корабът потъва и или скачаш от борда или потъваш с него безсмислено и безславно. Не забравяй, че освен "ученици" имаш и семейство, на което си много по-необходим!
Ангел Грънчаров каза: Там е работата, че не всички ученици се отнасят с мен така; има много ученици, които се отнасят към мен с уважение, аз за тях работя, не за нещо друго; аз работя за тях за да съм им полезен; щото добре знам, че има неща, на които само аз мога да ги науча. Това е загадката на стоенето ми в училище, на заниманието ми с образование. А че има ученици, които се отнасят грозно с преподавателите, има, но те се броят на пръсти. Явно не сте ме разбрали, или пък злоумишлено обобщавате. Разбира се, ако всички ученици се отнасяха грозно с мен, аз отдавна бих се махнал. С огромната част от учениците обаче се разбираме прекрасно. Апропо, аз не искам дадена категория ученици да ме уважават, аз се радвам точно за тях да съм ненавистен: кои са тия ученици всеки може да разбере сам. Държа обаче да ме уважават добрите, искащите да напредват по пътя на знанието и на мисленето, способните ученици, не ща обаче да ме уважават другите: мързеливите, нахалните, невъзпитаните, хулиганстващите и пр. ученици. Мисля, че ме разбрахте и по този пункт...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар