Из Пустият му преход и скритите му тайни, автор: Ivo Berov
... Нещо забравено като сравнение между „преди” и „след”:
След приватизацията заплатите в България се увеличиха четири пъти за четири години. Пенсиите три пъти и половина. Четири пъти се увеличиха заплатите в България след приватизацията. Три пъти и половина се увеличиха пенсиите. Само за четири години. След тия четири години вече нямаше такова увеличение. Преобразуванията нямаха продължение, развитието на страната спря.
"Да, ама сега има хора, които се ровят в кофите за боклук, а при социализма нямаше!" – казват.
То при социализма нямаше как човек да се рови в кофите за боклук. Нямаше как, нямаше и защо. Нямаше как, защото кофите бяха малки и тесни. И нямаше защо, тъй като в тези кофи нямаше нищо за прибиране. Дънките, обувките и якетата, които сега изхвърлят до кофите и които проседяват с дни преди някой да ги прибере, по времето на Соца се водеха за разкошотия, която само комунистическата върхушка можеше да си позволи.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Това показва, че пазарната икономика дори в своя извратен посткомунистически вариант е по-ефективна от най-добрата «планова», социалистическа икономика. Свободата да се продава и купува е велико нещо, тя в някакъв смисъл е в основата на всички други свободи.
Ако обаче се абстрахираме от идеологемите и бъдем реалисти, независимо дали ни харесва или не трябва да признаем, че съвременният капитализъм очевидно също се натъква на своите граници и се намира пред коллапс. Можем много да спорим за причините за това, тук има най-различни мнения. Факт е, че никой икономически строй не е вечен. Руският икономист Михаил Хазин:
«Тема конца капитализма традиционно ассоциируется с коммунистической идеологией. Я много раз поднимал ее в своих выступлениях, и практически всегда находился кто-нибудь, кто начинал говорить, что слышал это все уже от «штатных пропагандистов райкома КПСС» или еще что-то подобное… Так вот, сегодня в мире все рынки глобальны, их расширение невозможно — а значит, научно-технический прогресс, механизм экономического развития, на котором покоится капитализм, прекратил свое действие.
Это может нравиться или не нравиться, но это, как говорится, медицинский факт. Можно, конечно, считать, что в этом месте Адам Смит ошибся, но это вряд ли: много было желающих его в этом месте опровергнуть, но ни у кого не получилось. Да и события последних лет, если их рассматривать не вообще, а именно с точки зрения идей Смита, в общем, достаточно ясно демонстрируют его правоту… Связано такое печальное обстоятельство с тем, что сегодня уровень жизни в развитых странах (так называемых странах золотого миллиарда), то есть объем трат, совокупного частного спроса, существенно, процентов на 20—25, превышает реальные доходы населения. Именно для поддержания этого спроса и делаются колоссальные долги, и даже если их не возвращать, а просто остановить их рост, начнется очень серьезное, чтобы не сказать катастрофическое, падение уровня жизни населения. А поскольку падение спроса неминуемо влечет за собой и падение доходов, получается, что реальный спад будет еще сильнее — по нашим оценкам, в Евросоюзе и США он достигнет 50% от нынешнего уровня… Главное изменение, которое сильнее всего отразится на обыденной жизни, будет состоять в том, что ИСЧЕЗНЕТ ФЕНОМЕН СРЕДНЕГО КЛАССА. Просто потому, что сегодня он существует в основном на кредитной накачке спроса. Отметим, что аналогичная ситуация будет и у нас, поскольку у нас средний класс живет на нефтяных доходах, которые, по большому счету, в таком объеме генерируются только за счет завышенного спроса потребителей на Западе.”
Публикуване на коментар