
който са намерили в блога на колегата Райчо Радев от Перник. Да си призная, не съм очаквал, че може да има хора, способни на такъв един алтруистичен жест... но ето, имало! Което, както и да го погледне човек, е радващо - на фона на царящата общо взето пълна апатия и дезангажираност. И на фона на господстващия позорен сеирджилък.
Особено пък спрямо тежката ситуация и проблемите в българските училища. Спрямо проблемите, касаещи бъдещето на собствените си деца, да, дори и спрямо тия проблеми масовият българин стоически мълчи. Големи мълчаливци се извъдихме. Няма що! Но ето, че имало хора, способни на съпричастност - и на подкрепа.
Благодаря ти, Райчо - драги колега и приятелю! Цял живот сме работили все на една и съща нива - българското образование - и сме се борили все за една и съща кауза, тъй че оценявам жеста ти!
Публикувам писмения израз на тази своя реакция по една причина: много ми е интересна най-вече реакцията на тия 5000 човека, дето се водят мои приятели във Фейсбук, а сред тях има много такива, с които наистина сме били и сме приятели дори в истинския смисъл на тази дума. И на читателите на моя блог ми е интересна реакцията.
Обикновено българинът стоически мълчи, когато гледа някакъв интригуващ сеир. Та ми е интересно, не крия, сега каква ще е реакцията. Вълнува ме това дали сме способни поне малко да се променим. Поне мъничко. Ще видим.
Щото ние, в своите реакции спрямо нещата от живота, просто показваме какви сме. Не за какви се мислим, а какви наистина сме. С оглед на това ми е интересна въпросната реакция.
Няма коментари:
Публикуване на коментар