Източник на изображението
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
4 коментара:
- Но нали комунизмът в СССР рухна през 1991, КПСС беше разпусната и забранена, СССР се разпадна, така че за какъв комунизъм може да става дума? А да не би цялото «рухване» на комунизма да е било инсценировка?
- Боже опази, абсурд, това е теория на конспирацията!
- Но конспирации има и понякога успяват.
- Е да, ама чак толкова грандиозна конспирация е невъзможна, защото светът и животът са прекалено многолики.
- А защо тогава във всички посткомунистически страни управляват старите комунисти и държат всички ключови държавни и икономически постове и защо комунистите и левите настъпват в световен мащаб, а старият Запад преживява относителен упадък?
- Не знам, не ми се иска да е така, но е така и аз не знам защо е така.
Една кагебистка конспирационна теза, която е твърде угодна с оглед насърчаването на "неувяхващото дело на комунизма":
"... във всички посткомунистически страни управляват старите комунисти и държат всички ключови държавни и икономически постове и защо комунистите и левите настъпват в световен мащаб, а старият Запад преживява относителен упадък?"
Комунистите не са толкова велики, проницателни, непобедими, каквито са във вашето субективно съзнание, драги господин другарю. Само това ще кажа. Не ги прославяйте толкова, щото такава една позиция Ви идентифицира като техен помагач - или като тяхна неосъзната пионка...
Не мисля, че разкриването на комунистическите планове помага на комунистите, а точно обратното, тяхното игнориране и омаловажаване помага на комунистите. Иначе комунистическата тактика е да се представят за по-силни, отколкото са, когато са слаби и за по-слаби, отколкото са, когато са силни.
Далеч съм от мисълта да ги обявявам за свръхчовеци и герои. Те са по-скоро оперетъчни герои. Ако нямат армията, полицията и тайните служби, които да ги пазят, те са жалки страхливци.
Сами по себе си те, разбира се, не са нито толкова силни, нито толкова гениални, но имат план и стратегия, а Западът няма план и стратегия и ако комунистите успеят, то няма да е, защото са много силни, а защото Западът не е разбрал техните планове.
Искам обаче да се спра на още нещо, което ми се струва важно. През 1989-1991 комунистите се самосвалиха, но така или иначе това беше обявено като края на комунизма. Въпреки че всичко беше планирано, комунистите трепереха, защото нещата можеха да излязат извън контрол. Демократите обаче се показаха великодушни, снизходителни и неотмъстителни и косъм не падна от главата на комунистите, които имаха изключително гузна съвест, защото много добре знаеха какви са ги вършили след 1917 и какво би станало, ако демократите сега им отвърнеха със същото. Само че комунистите бързо се окопитиха и започнаха или по-точно продължиха да крадат, грабят, мафиотстват и безчинстват в новите условия с удвоена енергия, като в един момент започнаха да се подиграват на демократите, които очевидно взеха за балами. Сега вече са се окопали дълбоко, явно се чувстват недосегаеми и се смеят на наивните демократи, които са изтласкани в периферията на обществото.
Ако е вярна обаче защитаваната от мен теория, крайната цел на комунистите въпреки всички пируети си остава да наложат комунизма в целия свят. Само че за да постигнат това, колкото и да се правят на демократи сега, в един момент все пак ще им са наложи окончателно да свалят маските и тогава ще се види отново истинското им уродливо лице. Това ще е финалният сблъсък между силите на несвободата и мрака и силите на свободата и светлината. Комунистите са си направили добре сметката и засега нещата въпреки някои засечки общо взето се развиват според техните планове. Само че и най-добрите планове може да се провалят, и най-съвършените сценарии може да пропаднат, защото не всичко на този свят може да се изчисли докрай – тук съм напълно съгласен с Ангел Грънчаров - и дори дребни наглед фактори може да объркат най-детайлни разчети, и малки камъчета може да обърнат колата. Ето защо няма пълни гаранции, че комунистите ще успеят. Възможно е накрая все пак да се наложат силите на свободата и светлината. Комунистите би трябвало добре да се замислят над това, защото този път вече няма да има Желю Митев Желев и Ивайло Трифонов, които да пожелаят на разгневения народ „Лека нощ” и да пратят хората по домовете, няма да има Вацлав Хавел, който да гарантира на комунистите неприкосновеност, няма да има Лех Валенса и Тадеуш Мазовецки, които да прави кръгли маси с тях и да „делят” властта в правителството и т.н. Тогава ще се изправят лице в лице срещу народа и няма да има кой да ги спаси от неговия гняв.
Не мога да кажа какво точно ще стане, но в едно съм сигурен: в "пълната победа на комунизма" в целия свят не вярват вече и самите комунисти. Историята не се повтаря; комунистите във времето на най-голямото си влияние в света (да речем, това е било в 50-те години на ХХ век) не успяха да стигнат световно господство (главно заради военната мощ на САЩ и политиката на възпиране, която САЩ водеха), та сега ли ще постигнат световно господство, когато комунизмът вече е морално дискредитиран дотам, че самите комунисти не смеят открито да го проповядват? Сигурен съм и в това, че самите комунисти вече не желаят световно господство, особено пък съм сигурен в това, че дългоочакваната "смърт" на капитализма няма да се състои, тъй че приказките за нея са доста преувеличени. Капитализмът е едно традиционно и жизнеспособно общество, опряно на универсални общочовешки ценности, което има ресурса да се трансформира в движение и да решава противоречията си. Това е фаталното обстоятелство за комунистите, а пък комунизмът е утопия, аномалия, протуберанс, гърч и задънена улица в историческия процес на човешкото развитие, нямащ субстанциален смисъл, затова и да се чака нов ренесанс и ново настъпление на комунизма по целия свят ми се вижда силно пресилено очакване. Вярата в конспиративната мощ и проницателност на комунистите (кагебистите), която демонстрирате, ми се вижда прекомерна; силите на злото и на мрака, разбира се, не бива да бъдат подценявани, те са способни много да пречат, да развалят, да дърпат назад, да пропиляват огромна позитивна и съзидателна енергия, но пък за сметка на това са обречени именно от своята субстанциална непълнота, от своята субстанциална непълноценност. Е, нека да не подценяваме жилавостта на комунистическия агресор, адаптивността и метаморфозите на съвременната комунистическа експанзия, тук сте прав, но пък в основни линии зъбките на комунистите вече са строшени, а останалото ще довърши самия ход на историята, определян от нейните субстанциални основания...
Публикуване на коментар