
Доведе до тотален провал на самата образователна сфера, до какво друго да доведе?! И също така доведе до тотален срив на качеството на образованието, което получават младите – и до това доведе. Да не говорим пък за тоталната катастрофа, до която стигнахме в сферата на нравственото и личностното израстване и заякчаване на духа на младите – там упадъкът е направо ужасен и страшен!
Всичко това нима е малко? Нима то не е достатъчно за да се откажем най-решително от този наистина тотално провалил се и анахроничен, т.е. изцяло несъвременен модел на тоталитарно, антидемократично, несвободно държавно образование? Какво още трябва да се случи, та да осъзнаем простата истина, че нямаме друг изход освен да се откажем от него?
Тази е моята основна теза, която ще аргументирам в изложението си на самата сбирка на Клуба.
Заповядайте и вие, включете се в дискусията, не бъдете апатични и безразлични! Тия въпроси съвсем не са маловажни – и не заслужават подценяване! Нека да не се държим малодушно пред лицето на предизвикателствата, пред които времето ни изправя!
Нека всички ние - ученици, родители, учители, граждани направим онова, за което сме призвани – за да не се опозорим!
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Подозирам, че пак никой не е дошъл...
Таваришч, много предварително се радваш. Сбирката на Клуба тепърва предстои, погледни датата, сдържай радостта си до 16 януари, а тогава изиграй един казачок, та да ти се отпусне душата... :-)
Публикуване на коментар