Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 14 януари 2014 г.

Нови записки в скандалното дневниче на "пловдивския Сократ"

Този път и обичайните ми вайкания - че нямам таланта на Шекспир, на Данте, на Кафка и прочие, че нямам перото поне на нашия Алеко, създателя на Бай ви Ганя - нямам изобщо да ми помогнат, затуй ще ги прескоча, а ще се захвана да пиша директно: животът у нас е тъй богат, тъй интензивен, тъй чудат, тъй странен, тъй абсурден, тъй духовит, че изобщо не ни се налага да имаме таланта или гения на Шекспир, на Данте, на Кафка и на Алеко, че да можем да представяме случващото се: просто се иска да си нещо като прилежен архивар и, движейки се плътно до случващото се, да го фиксираш с думи, да го изобразяваш, да го отразяваш, да го превъплъщаваш.

Става дума, разбира се, за моите тъй показателни преживелици, за преживелиците и битието на един български учител-философ (учител по философия), които напоследък съм се амбицирал да изобразя с оглед да съхраня смисъла, имащ отношение към една все пак велика тема: за точната, реална, достоверна и правдива ситуация в българското училище, също така за ситуацията в нравствения живот на съвременните българи, в това число и на съвременната българска младеж. Движен от една такава вдъхновяваща ме напоследък идея и с оглед да попълня своите записки, сядам и тази сутрин да направя своя опит да пресъздам в слово случилото се вчера: да, вчера беше един пребогат на смисъл ден, вчера беше един благодатен ден! Всичко, разбира се, го правя за доброто и за просперитета на българската наука - а за науката, както се казва, всички жертви са допустими; ако не за науката, то за истината това важи, разбира се, безусловно. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

8 коментара:

Анонимен каза...

как не те е срам ти съвест имаш ли бе?!

Анонимен каза...

Три кратки бележки към този текст.
1. Ученици бележкари, искащи си вече изхвърления от всички образователни системи начин на преподаване-репродуктивния. Учителят да им разказва по темата на урока, ама да не се отдалечава от написаното в учебника, щото написаното там е свещената истина. После заучаваме. т.е.наизустяваме урока в учебника и хоп, получаваме шестица.Никакво губене на време за изследване, търсене, мислене. Родителите в унисон поддържат децата си- мислене не е нужно, хайде сега, нали трябва да получим диплома с висок успех.
2.В една друга държава- Франция, никой няма право да уволнява, ако някой не се справя, му се предоставя друга работа в същото учреждение, която да е по силите му. Сега при това нашенско училище, да му мислят 4-5 учителя как да свързват 2-та края, на кой му пука
3. В една друга държава- Швейцария, снощи видях цяла група тежко инвалидизирани лица как бяха вкарвани в басейн за плуване, Не можеха да говорят някои от тях, други не можеха да се движат. Но социални работници ги слагаха, плувайки, върху телата си и ги разхождаха по водата. А болните у нас, кой ще ги щади, те нямат, НЯМАТ ПРАВО НА ДОСТОЕН ЖИВОТ И РАДОСТИ, НАПРОТИВ, да ги мачкаме, болници такива, малоумници, тяхната кожа......
мария василева

Анонимен каза...

Хубаво е човек да е професионално и обществено ангажиран, но все пак един философ, дори да е емоционален и впечатлителен по природа, трябва винаги да запазва дистанция между себе си и действителността, иначе какъв философ е?

Иначе хората и светът са такива, че следват модите и конюнктурата и в момента на мода наистина е английски, както преди 50 години е бил френски, а за кратко в края на 19-ти и началото на 20-ти век немски, на което Първата световна война слага край – както слага въобще край на едно голямо възходящо развитие и е факт, че светът достига отново нивото на 1914 около 1990!

Нямам нищо против английския език и англосаксонците, даже много обичам неговото звучене, когато е говорен правилно и културно, но на моменти с англицизмите се прекалява и те с употребяват абсолютно ненужно там, където има прекрасни и точни български думи. Но за утеха на българите може да се каже, че положението в Германия е още по-лошо, там немският просто гъмжи от англицизми и хора без познания по английски въобще не разбират съвременния немски, вкл. самите германци, които не поназнайват английски, особено по-възрастните.

Аз обаче не мисля, че руският трябва да се подценява първо заради руската култура, но още повече заради факта, че България, независимо че е в НАТО и ЕС, си остава в руската орбита и всеки българин, и то не само ако е комунист и „русофил”, а особено и най-вече ако е антикомунист и „русофоб” (като Ангел Грънчаров) трябва да следи руските медии и политика съвсем отблизо. И трето, Русия си остава голяма и влиятелна сила в световен мащаб и всеки, който я игнорира, прави непростима грешка.

Иначе понеже Ангел Грънчаров работи върху книга за любовта, може би ще му е интересно, ако има време и желание, да хвърли един поглед върху книгата „Брак и морал” на Бертран Ръсел, която излезе неотдавна в руски превод. За нея Ръсел навремето получава даже Нобелова награда за литература! Така че и философите при определени обстоятелства могат да са нобелисти, макар че няма формална такава награда за философия. Самият Ръсел не я определя като философска, но в нея казва и интересни неща за любовта, разбира се, в духа на „аналитичната” англосаксонска школа, която е суховата, но може да е известен противовес на витиеватата и многословна „континентална” и руска философска школа.

Анонимен каза...

Боже, ела си прибери вересиите! Значи, стаята беше пълна с възрастни, предполага се работещи индивиди и никой от тях не се сети да постави въпроса: има или няма извършени сериозни нарушения? Това разбора се, според нормативните документи, не според нечие лично мнение. Що за безумие " искаме/не искаме еди- кой си да бъде уволнен? По същия начин би трябвало да се разглежда и въпроса с писането в този блог. Има ли някъде написано черно на бяло че това е забранено? Ако да - недоволните да посочат къде точно. Ако такава забрана не съществува - с какво право някой Ви налага какво да правите в свободното си време? Аман от безумия в така наречената образователна система!

Анонимен каза...

Явно хич не те слуша главата напоследък.Защо се опитваш да насажаш болни мисли в главата на учениците.

Анонимен каза...

Класически лицемер сте, Грънчаров. Уж славословите иконите на капитализма Рейгън и Тачър, а когато някой действа според принципите на пазарната икономика - търсене и предлагане, в случая английския език, надавате писък до боговете и призовавате за социализъм.
Жалка картинка...

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, нещо си се объркал, комуноидността ти пречи: за никакъв социализъм не става дума тука, а за нещо съвсем друго... което няма как да го разбереш... ампутиран си откъм разбиране на такива неща...

Анонимен каза...

Добре, Грънчаров. Приемам бялото ви знаме.