Преди време се писа за ето такава случка: Преподавател от СУ почина пред студенти; паднал, получил инфаркт, издъхнал, ей-така, пред студентите си. Аз тогава веднага откликнах на тази трагедия, понеже се развълнувах: виж моята статия Невероятно обърканото и тежко статукво в българското образование е способно да ражда какви ли не ексцесии, какви ли не аномалии, какви ли не чудовища. Реагирах така, защото самият аз не съм здрав и, тъй да се рече, жизнено ме касаят такива случаи, щото току-виж и на мен се случила подобна неприятна развръзка - знае ли човек какво го чака, кога и как ще му дойде краят?! Тия дни един преподавател в училището, в което работя, ни изплаши всички защото внезапно на работното си място получи тежка хипертонична криза - и се наложи да бъде викана "Бърза помощ", наложи се да бъде викана линейка; разбрах от него, че дълго време след това положението му не се подобрило, а такива състояния са крайно тежки и опасни. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Кураж! Не се предавай!
Mariana Tomova
Преди 4-5год. се запознах с асистент /вече е доцент/ от Болница Св. Наум /Института по неврология и психиатрия/. Каза ми че вече има ясна статистика: в края на всяка учебна година /април, май, юни/ рязко се повишава броя на учителите в прединсултни или направо инсултни състояния.
Колкото по-малко контакти с администратори, бюрократи, чиновници, държавни служители и под. имаме, толкова по-добре. Напъните светът да бъде подобрен са похвални, но трябва да се намерят други начини, не чрез апели и жалби към администрацията.
Трябва да се пазим също така от генерализации на базата на един или два конкретни примера и да обявяваме цялото общество за бездушно. Такива индуктивни обобщения са опасни.
Иначе наистина има и по-малко стресиращи професии от тази на учителя, например музеен работник, библиотекар, шивач или астроном, вероятно и преподавател в университет, но и по-стресиращи, например пилот, пожарникар, пиар-специалист, хирург, симултанен преводач (!!слабо известна и подценявана професия), концертиращ класически артист, дълбинен водолаз и т.н.
Невинаги можем да си избираме свободно професията, но ако имаме такава възможност, трябва да държим сметка за индивидуалните особености и наклонности и за типа нервна система и да не се захващаме с професии, за които имаме интелектуални, но нямаме нервно-психически качества.
Публикуване на коментар