Швейцарската система на обучение е все още на базата на трансфер на знания от учител към ученик до голяма степен. Другата система на обучение, която се използва, е на база задаване въпроси от учениците, като се създадат необходимите условия да бъдат задавани въпроси. Частните училища също имат за основа швейцарската система, но използват методите и на другата система. Частните училища са много, вероятно заради големия брой чужденци, живеещи в Швейцария. Общо взето всички са отегчени от първата система и минават на втората, която иска повече предварителна подготовка от страна на учителя.Преди 30 години страната е имала нужда от хора със солидни познания в една област. Първата система е била по-нужна тогава и тези хора са били много ценни. Днес за всеки, а най-вече за бъдещи мениджери, изпълнителни директори и хора, управляващи предприятия, са нужни повече "flexibility thinking" и "cultural intelligence", което отговаря на гъвкаво мислене, самостоятелно справяне, способност да преговаря, да разбира пазара, да управлява, да работи в екип. Мултилингвистичното обучение подпомага всичко това, то е най-добрият начин да се постигне това мислене и тази култура.
Една майка сподели с мен че има дете, което учи по швейцарската система изцяло. То имало запас от много информация в различни области. По предметите, които обичало имало много задълбочени познания. Щяло с лекота да влезе в гимназия след изпит по математика и немски език. При другото й дете, при така наречения условно втори начин на преподаване, детето било по-способно да взема решения, имало по-самостоятелно и гъвкаво мислене и имало по-големи предимства в бъдещ план. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар