"Много злоба има в българското общество, колосална злоба, страшно нещо. И знаете ли, тъжното при мен е, че аз осъзнавам и като обективен човек се опитвам да си обясня откъде извира. Знаете ли, тя има обективен източник тази озлобеност. Това е отчаянието на умираща и загиваща нация. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Костов по принцип е прав, макар че хиперболизира злобата – не е ясно у кого и срещу кого. Реално погледнато посткомунистическите страни няма какво да ги анализираме, те са ясен и безнадежден случай. Работата обаче е там, че СВЕТЪТ КАТО ЦЯЛО ВЪРВИ КЪМ КАТАСТРОФА. Ако някой си мисли, че катастрофите на Исландия, Гърция, Италия, Испания, Португалия и т.н. ще си останат ограничени върху тези страни, много се лъже. Разпадът винаги започва от периферията и накрая достига и ядрото, така че е въпрос на малко време и ЕС и САЩ да се разпаднат. Мнозина сериозни анализатори отдавна предупреждават за опасностите, но няма кой да чуе, а когато хората и елитите се опомнят, че е късно. Всичко тези, които сега обявяват това за черногледство или параноя, скоро ще гледат като шашардисани и няма да вярват на очите и ушите си. Вместо това вниманието на хората се отвлича с дребнотемие – какво бил казал и направил Сидеров или в кое село на кого плетът му бил паднал.
Така и Ангел Грънчаров приема анализа на Костов и му се възхищава, но кой знае защо не приема анализа, че и останалият свят също се е запътил към катастрофа, което мнение е също така добре обосновано.
И тъй като често защитавам мнения, които според Ангел Грънчаров са конспирологични и параноични, ще цитирам кредото на бразилския философ Олаво ди Карвальо (род. 1947), който е политически консерватор с неконвенционални възгледи за (гео)политиката и нейните движещи сили, което не е много далеч от моето собствено:
„Аз съм само философ и писател, отдаден на търсенето на онова, което ми изглежда като истина, и на образоването на група хора, които са така любезни да обърнат внимание на онова, което имам да кажа. Нито тези хора, нито аз заемаме публична длъжност. Ние нямаме влияние върху националната или международната политика. Ние дори нямаме амбицията – а още по-малко експлицитен проект – за промяна хода на историята. Нашата единствена надежда е да опознаем действителността, доколкото ни позволяват силите, и да напуснем един ден този живот в съзнанието, че не сме имали илюзии и не сме се самозаблуждавали, че не сме позволили да бъдем подведени и покварени от Сатаната и от обещанията на идеологиите, неговите слуги. В съвременната властова йерархия на моята родина (Бразилия) моето мнение няма стойност, освен може би като анти-пример и въплъщение на абсолютното зло, което е голямо удовлетворение за мен. В страната, в която живея (Америка), правителството гледа на мен, ако приемем най-хиперболизираната хипотеза, като на безобиден ексцентрик. Никоя политическа партия, масово движение, правителствена институция, църква или религиозна секта не ме смята за свой ментор. Поради това аз мога да изказвам мнението си, както пожелая, и да променям мнението си, колкото пъти ми се струва правилно да сторя това, без унищожителни практически последици извън скромния кръг на моето лично съществуване.”
Само ако имаме правилни възгледи за света, можем да вземем правилните решения и да правим планове. Посткомунистическите страни, вкл. България, са неспасяеми и това трябва да се каже съвсем ясно: положението няма да се подобрява, а само ще се влошава. Ако Москва искаше България да се реформира и да стане просперираща страна, нямаше да свали Филип Димитров и Иван Костов, а щеше да ги остави да довършат реформите. Но на Москва демократична и благоденстваща Източна Европа не й трябва, защото по-трудно ще я контролира. На нея й трябват слаби страни, които да са под нейното тотално влияние.
По-важно е обаче, че и положението на старите демокрации, макар и на по-високо ниво, не е розово и тях също не ги очакват добри дни. Световният икономически колапс предстои, но повечето правителства и анализатори или не го разбират, или упорито го игнорират. Всъщност това не чудно, защото сегашните икономически и политически елити са формирани в потребителското общество и не могат да си представят нещо друго.
Интересно е, че и Ангел Грънчаров не желае или не може да схване сериозността на положението и да започне да бие тревога в блога си, както подобава на един истински будител. Забравете вече дребнотемието, ножът е опрял до кокала и е време за просветителска дейност, за да не гледат после хората като втрещени. Освен това така ще си спечелите и слава като един от малцината, правилно предсказали развитието.
Публикуване на коментар