Удар право в десетката на Иво Инджев: Радикалното окончателно решение на българския въпрос

Из Мила БСП, ти си земен рай!

Нямаме нужда от доклад на Европейската комисия, за да знаем от опит, че в България страх от закона имат май само онези, които не го нарушават. На останалите той служи според властовата тежест на кантара на статуквото, от тарифата, от възможностите да си платиш или от някакъв бартер на услуги.

И много моля, не ме карайте да давам примери, защото обратни практически няма по наистина значимите дела, за които изобщо научаваме.

Ето защо имам радикално еднопартийно предложение, до което стигнах след серия от нови доказателства за еднопартийния режим в България, мимикриращ днес като демокрация...

... Вкопчването в БСП, по всичко личи, е въпрос на живот и смърт на докопалите се до този рай на кариерното и житейското благоденствие до такава степен, че в България няма нищо по-страшно от това да те прогонят от него.

Ето защо съм убеден, че трябва да се откажем да се съпротивяваме на реалността. Предлагам да дадем открито страната на безсрочна концесия на единствения фактор, който предизвиква респект сред потенциалните и реалните престъпници. Тук страх от Бога и закона няма, но от партийна санкция в БСП всички треперят. Което означава, че цялото пълнолетно население трябва да бъде записано в Партията - ако искаме да се въведе някакъв ред. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo