След липсата на тоалетна хартия, мляко кафе и сапун, сега във Венецуела няма и хляб. Няма хляб дори за литургии, та сега ще ги ограничават. Литургиите де. Идиотът (шашкънинът) – социалист Николас Мадуро, наследник на идиота-шашкънин Чавес върви по стъпките на Алиенде с тази разлика, че Алиенде не беше шашкън.
Дудукът Бареков също върви по стъпките на Алиенде, без тази разлика. Икономическата му програма, доколкото това може да се нарече програма, е същата като тази на Алиенде, Уго Чавес и Мадуро плюс някакви левичарски дрънканици (национализация, вън чуждите монополи, рязко увеличение на всички заплати и пенсии, да живее народа). Забавното е, че икономическата програма на Сидеров (национализация, вън чуждите монополи, 1000 лева минимална заплата), доколкото това може да се нарече "програма", е същата като на левичарите Бареков, Чавес, Мадуро и Алиенде, плюс крайнодесни крясъци – „Долу циганите и турците!”.
С извинение, че поставям Алиенде редом с тия. Защото с тия България може да тръгне по стъпките на Венецуела, само че и без петрол - освен без хляб, мляко, сапун и тоалетна хартия (помни ли някой Виденовата зима?). И по стъпките на Чили, ама без Пиночет. Без никакво съжаление за липсата му - все пак.
Автор: Ivo Berov
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Срявнението на Бареков с Алиенде е доказателство за изтрещяването на Беров
Съвсем няма да зле България да бъде сполетяна от съдбата на Чили, защото там след Алиенде дойде Пиночет. Посткомунистическите страни имат само тази възможност – консервативна антикомунистическа военна диктатура, която да подготви почвата за една евентуална бъдеща демократизация. За съжаление това няма как да стане, защото офицерския корпус на тези страни безвъзвратно е изгубил високия боен дух на своите предци, а и по убеждения висшият команден състав е ляв и комунистически. Дори да има няколко млади офицери-антикомунисти, те нямат шанс.
Симпатията на "лявомислещите" - "ляво" и "мислещи" са антоними - към Бареков е несъмнено доказателство и илюстрация за изтрещяването им... :-)
"...Съвсем няма да зле България да бъде сполетяна от съдбата на Чили, защото там след Алиенде дойде Пиночет..."
Може би ще си пожелаеш да споделиш съдбата на затворените в градския стадион в Сантяго. Наследниците на някои от тях още търсят телата им из старите сметища на града...
Или пък ще ти се поиска да ти отрежат ръцете като на Виктор Хара, въпреки очевадната ти бездарност...
Пиночет му се поискал!!! Откъде се пръкна, бе фашизоид несретен?!?
Публикуване на коментар