Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 20 януари 2014 г.

Разходката до Констанц в снимки



Луксозен хотел (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Е, Миче видя свят. Другия път идвам с теб. :-)

Maria Mihailova

Анонимен каза...

tu es à Zurich, Maria? c'est très beau, de belles photos, bon séjour chez tes enfants, gros bisous

Marie Claude Lucien

Анонимен каза...

Швейцарците до 1945 са използвали много повече литературен немски, отколкото днес, сега предпочитат своите отначало забавни, но след време дразнещи диалекти и нерядко в институции и магазини, когато ги заговориш на литературен немски, отговарят на диалект, което затруднява комуникацията. Това, разбира се, е израз на комплекси за малоценност спрямо „великогерманците”. Май са прави германските националисти, че е време Швейцария, Австрия, че и Холандия да бъдат присъединени към „Великогерманския райх”. Специално съществуването на независима Австрия е едно недоразумение. Австрийците биват обвинявани, че през 1938 са приели „аншлуса” с въодушевление, но това е съвсем нормално, защото в австрийската конституция е било записано, че Австрия трябва да е част от Германия. След разпада на Австро-Унгария австрийците с право не виждат смисъл от съществуването на една подобна държавица. Само че това не е допуснато от победителите в Първата световна война, които са се страхували Германия да не стане отново прекалено голяма и силна.

По същия начин българското национално обединение е предотвратено не от някой друг, а именно от западните „велики” сили, които Ангел Грънчаров боготвори, плюс, разбира се, Русия.