Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 10 февруари 2014 г.

Нека бъдем докрай верни на мисията, на предназначението, на призванието си: само верните на своя път имат шанс да го извървят



Същината на цялата работа в образованието се свежда до това как да бъде пробудена - за да заживее свой живот! - човешката способност за мислене: да започнеш да мислиш според себе си, душата ти да започне да ражда свои, оригинални, неповторими мисли, да започнеш да умееш да изразяваш мислите си вълнуващо, да започнеш да умееш да заразяваш другите с тях - и да ги предизвикваш и те да се замислят. Точно това трябва да бъде постигнато, тази е целта: младият човек да започне да мисли свободно и самостоятелно, сиреч, да не се задоволява вече с механичното повтаряне на чужди мисли. Ако това бъде постигнато в някаква степен, ако се е разпалил огъня на самостоятелната мисъл, ако не се допусне огнището на духа да изстине, то целта е постигната; най-главното е постигнато. Мисленето ни служи за да решаваме проблеми на живота, в тази сфера не помагат заучените неща, тук се иска творчески поглед, живост на мисълта, критичност, оригиналност, самобитност, все неща, които типовото, масовото образование според съществуващия канон на Системата не насърчава, напротив, прави нужното да ги убие в зачатък. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

2 коментара:

Анонимен каза...

Винаги си съдържателен, но днес особено ме засегна ли ...Чоджум, с приказките си:

"А от днес пак съм на работа в моето училище. Пак ми предстои всекидневна битка.
Пак администрацията ще ми устройва всеки ден своите номерца с оглед да ме пречупи най-сетне.
Или да ме принуди да се откажа от всичко. Да капитулирам - с оглед да оцелея някак поне физически.
Та да се довлека някак до пенсия: "Гледай си, човече, интереса, остави, сам-самичък не можеш нищо
да промениш, а единствено себе си може да затриеш!" - ето това ми говорят всеки ден ония хора, на
които не съм безразличен, хора, които са мои приятели, които ме познават, които са загрижени за мен.
Аз обаче упорствам, не се отказвам: докато мърдам явно все ще е така. Както и да е. Изглежда такава
ми е била съдбата. От съдбата си човек не може да избяга. На нея следва единствено да е верен. Пък
да става каквото ще. Ще стане онова, което е трябвало да стане.

Хубав ден на всички! Да ви дам един малък съвет, ще си позволя и такава една наглост: не изменяйте
никога на мисията си! Всеки човек си има някаква мисия и задача. Която съвпада с него самия.
Лошото е, че мнозина, изглежда, не си съзнават мисията и задачата. Поради което се мятат като риба
върху сух пясък... а така не бива. Да, изобщо не бива. Човек трябва да бъде верен на себе си -
на своето предназначение. На своето призвание. Човек следва да открие своя път - и да върви по него
до последната си минута. Да си верен на своя път - ето това се иска от всеки един от нас. Да разберем
за какво сме призвани е една от най-главните задачи на живота ни. Докато това не сме разбрали все
едно нищо не сме разбрали..."

Хайде първом с твоето "пак", ма то си е моето бе, човек:

И пак е пролет...
И пак бадемите цъфтят...
Отново слънце грее (дали днес в Пловдив вече пече!)...
И всичко...всичко зеленее...
Но туй дотук - защо е, когато теб те няма....
(силно въздиша лиричният герой, ясно от какви пролетни
въжделения, че, дори и мераци - обхванат и развълнуван!Нали...)

Мисълта, сложната ми мисъл! и крайният извод на нейната основа са:
Твоето Ще стане Чоджум, щото е пророчески вярно и дълбоко истинно.
И, защото го е имало, има го, и ще го има....тук-там.

2014.02.10г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

След прочитането на първия коментар, който видях едва след написването на моя, си казвам:
Хм, май не трябваше да пипам "т"-то в цитирания ти текст Човеко, то е вярно относимо в твоето
подсъзнание и в моето, в съзнанието на честните и почтените - към анонимното същество с бедна и много
тъжна интелигентност и съхаберниците му, което го е прочело и това е единствената негова огромна
интелектуална работа и постижение заранта днес, с добре видимия отчайващ резултат...
Но и,... все пак - ПРО-чело...Да. А, дано...

2014.02.10г. Владимир Петков-Трашов