Според повелението на връчения ми преди три дни документ - виж Неуморната г-жа Директорка на ПГЕЕ-Пловдив започна нова процедура по така жадуваното от нея мое уволнение! - днес трябва да връча някаква "писмена информация за медицински доказателства", които да ме поставят в категорията на "защитените лица"; проблемът е дали няма да се окаже, че според разпоредбите на чл. 333 от Кодекса на труда не спадам към лицата, които "работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай". Че наистина неуморната г-жа директорка е замислила да си изгърми патроните и по тази линия, именно да осъществи отдавна лелеяното мое уволнение, та затова би следвало да спази процедурата, щото тя вече добре знае, че при нарушена процедура Съдът веднага връща на работа уволнените от нея лица; ето затова тя сега предприема тези салтанати - иска замисленото от нея мое уволнение да е "напълно законно"; явно моето уволнение е многожадуваната идея, около която се е фиксирало тъй енергичното съзнание на многоуважаемата г-жа директорка в последните две-три години. Както и да е, ето, налага ми се да й отговоря в писмен вид своите "обяснения" и доказателства; написах в крайна сметка следния на места ироничен, на места написан в стилистиката на абсурдизма, на места дори доста тъжен, но общо взето все пак весел, развеселяващ, да се надяваме, текст: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Ма, тя тази твоя директорка Стоянка Анастасова голяма мазохистка-ненормалница била Чоджум.
Луда администраторка.То туй същество няма ли ума, няма ли капчицата достойнство: незабавно да си грабва
шапката, да си обира крушите и, не само, като директорка, а и, като учител, и като - възпитател.
И дано си намери работичка в някое РЕП-че.Там считам, че най- би й прилегнало.
Там, според непоисканото ми от нея скромно мнение, би била най-годна и полезна на...образованието ни.
Майчице, мила.Господи-Боже, помогни му на туй създание невинно, безпросветно.
Влей му Боже, малко от мъничко светлинка в куфалничката и разум.
Ма, как така все още я търпят и така се солидаризират с такова "същество" горестоящите му.
Луди и те ли са бе, хора.
Как така и защо търпите подобни очевидни административни недоразумения в министерството на
образованието Г-жо, негов настоящ министър.
Как търпите подобен административен боклук!, срам и резил в и за учреждението си!
То бива, бива, ама бивол курбан не бива... къзъм.
2014.02.20г. Владимир Петков-Трашов
Каквото повикало, такова се обадило, Грънчаров. Сам си причинихте тези неприятности.
НЕ сте жертва!
радващо е че скоро гранчарски ще бъде уволнен, той ще си получи заслуженото а госпожа Анастасова ще отърве училището от този ненормален човек
Тоя Трашоффф не са научи да говори български!
Публикуване на коментар