... основният, крещящ, видим от космоса проблем е: образованието у нас произвежда уплашени и зависими, а не – уверени в себе си и независими хора.
Зависимите хора нищо ново не могат да измислят; това го могат само свободните. А умението да си свободен също се преподава – поне така правят онези, с които трябва да се конкурираме.
Написано от Евгений Дайнов
Заслужава да се прочете целия текст; изцяло споделям тезите му; това, което той пише за университета, се отнася и за другите сфери на образованието, които не трябва да бъдат противопоставяни на университетското образование; те заедно са едно цяло, решават общи задачи: качествена подготовка на човешкия фактор за живота - казано по банален начин, но затова пък вярно...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар