„Бавното четене” е велико достойнство на всеки философ.
Ницше , "Веселата наука"
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Бавното четене е нещо велико и въобще писмеността и книгата са може би най-великото изобретение на човечеството. Между другото има теория, че четенето наум е било голям изключение в древността и тогава по правило се е четяло на глас. Нови изследвания обаче опровергават това, твърдейки, че тихото четене и тогава не е било изключение. Факт е обаче, че тогава, не на последно място поради малкия тираж на книгите, преписвани на ръка, много повече се е разчитало на устната рече и е било нормално авторите публично да четат произведенията си.
Красивата комбинация и Златното сечение ( съотношение ) между историчното - бавното,
удоволственото, потъналото в историята, увлеченото, самозабвеното четене и логичното - на
учебни и научни текстове четене, равностойно и съвпадащо със съотношението между
историчното и логичното знание, осъзнаване, възприемане, а оттам и овладяване на
действителността от подрастващото същество (съзнание),
са сигурна мярка и истинен, природно-интелигентен показател за правилното развитие на
неговата индивидуална четяща, обучаваща се, но и възпитаваща се до старините и до самата си
светла смърт личност.
А оттам и на правилното развитие обществото от ЧЕТЯЩИ личности.
Щото останалото си е жив... добитък чоджум, дето малкото истински четящите са, сме и следва
да са и да сме му пастирите...
Е, лошичко ни се пише, когато добитъкът мучи, още по-лошо, когато хвърля по нас - пак добре, че
книга, макар и тежка, а не камък, или копито, но когато вземе да си кълчи и вири между чиновете
добичето - миризливия си и ухаещ на незнание задник, че сме му воняли недопустимо
и сме му миришели непоносимо силно на чесън, когато това просто не е вярно и не е точно така -
нито за силата на миризмата, нито и още по-малкото за неговата (съвсем явна - не)чувствителност
на това говедце, така да се държи с учителя и с пастира си - с рога бе, да стърчи и да ги мушка
нападателно за да го плаши, да го стресира, за да го подиграва и за да се глуми с него....
без и най-мъничкото да си я усеща, че и да се срамува от силната си говежда воня на простотия,
на безчовечие и на тъпотия...
Е, те тогава става и най-лошото - а то не е: с войнствената и с престъпната простотия да си се
сблъскваме...да се чукаме и да се отъркваме...
Най-лошото е, когато тя ни поваля, когато ни побеждава, завладява отвътре и почне да определя
съществуването ни...
2014.02.28г. Владимир Петков-Трашов
Публикуване на коментар