ТЕЗА ЗА ОСМИСЛЯНЕ И ЗА ОБСЪЖДАНЕ
(Взета от тазсутрешната ми публикация под заглавие Този проклет български манталитет на поголовното малодушие ни убива, той ни тежи като воденичен камък на шията:
... Животът ни отиде в тия борби, а промяна няма и няма. Все си караме по старому. Все си господства оня същия манталитет: да си кютим - сакън да не си навлечем главоболия! Този проклет български манталитет ни убива, той ни тежи като воденичен камък на шията. Затова и напред не помръдваме. Закопава ни този наш манталитет.
Срамота! Ала ето, все сме си такива. Българското малодушие си се шири необезпокоявано, далеч сме още от момента, в който то ще бъде съкрушено и победено. За жалост, така е. Малцина са будните и смелите, малцина са достойните около нас. Това поне забелязали сте го? ...
Както и да е. Хубав ден на всички! Бъдете малко по-достойни, щото е срамота да се самоопозоряваме всеки ден - заради малодушието си!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
4 коментара:
Aко това твърдение беше генерализирано за цялото човеччество, бих бил по-склонен да го приема, но ограничено до българския (или албанския, сомалийския, монголския, американския, португалксия и т.н.) „манталитет” в никакъв случай не мога да се съглася. Аман от тези народопсихологизми. Аз и не знам големите философи да са се концентрирали натрапливо върху един отделен народ. Не ми е известно Хюм обсесивно да е анализирал шотландците или англичаните или Декарт французите или Спиноза холандците (или евреите) или Кант германците и т.н. Философът гледа на света sub speciae aeternitatis, само обикновените смъртни са роби на мястото и времето, в което случайно са се родили.
просто трябва да организираме митинг в подкрепа на Костов и Грънчаров - двата титана на българското дясно
Към пъвия анонимния:
Т.е., Вие сте над "обикновените смъртни" и което се отнася за тях, не се отнася за Вас, така ли? :-)
Никола
Генерализирането или мисленето с всеобщи абстракции е признак на нефилософски дух (в съвременното разбиране) - независимо че в старото разбиране нещата стоят наопаки; днешните мислители се стремят да възсъздадат неповторимото в неговата индивидуалност и самобитност, в цялото богатство от негови характеристики и определения; а не да го подвеждат под общи формули или схеми; тъй че моят анонимен критик просто трябва да осъзнае, че допуснал това да робува на една стара представа, т.е. че е допуснал да стане несъвременен...
Публикуване на коментар