Чели ли сте книгата, гледали ли сте филма "Една жена в Берлин: Дневник"?

Една жена в Берлин: Дневник

20 април – 22 юни 1945 година, Автор - анонимен

Резюме – Ханс Магнус Енцензбергер

Младата берлинчанка, започнала този дневник, от 20 април 1945- руснаците са пред вратите на Берлин – до 22 юни, е поискала да остане анонимна по време на първата публикация на книгата през 1954, а и след това. Читателят разбира защо при четенето на събитията, за които тя свидетелства.

Написаното с обективен и почти студен тон, понякога саркастичен, но винаги точен, друг път нападателен или комичен, касае ежедневието в срутен жилищен блок, обитаван от жени на различна възраст и от мъже, които се крият: нещастен живот, скован от страх, студ, мръсотия и глад, понасящ редуващите се последици първо от бомбардировките, после от бруталната окупация. Към това се прибавят изнасилвания, срам, ужасът се превръща в обичайно явление.

Това, което придава голяма стойност на този ужасяващ разказ е достоверността – без грим и излишни думи, ясният поглед, насочен към поразения, тресящ се от учудване и възмущение Берлин. Перото на анонимния автор предава по възхитителен начин тази смесица от човешко достойнство, цинизъм и хумор. Последният несъмнено се явява в помощ на автора за собственото му оцеляване.

Превод: Мария Василева, която ми изпрати и снимката на корицата, и превода, за което много й благодаря. Ето какво ми пише, изпращайки ми тази информация: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo