Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 26 февруари 2014 г.

Не се оплакваме: ний такъв прелестен живот живеем, че нека да умрат от мъка и завист разните му там презрени европейци и американци!



Да напиша все пак нещичко в дневничето си и тази сутрин: за да не прекъсва хрониката ми - тъй като животът около нас или наоколо, както е известно, винаги е вълнуващ и интересен. Никога не следва да подценяваме това, което многоликият живот около нас - и вътре в нас самите особено! - ни поднася, напротив, винаги следва да се вслушваме в него. Този е начинът да сме в единство с повелите, така да се рече, на времето - другият безусловен наш господар, имам предвид господар на нас, човеците, наред със самия живот. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Гранчаров пак сгази лука - хем изнася информация от служебно обсъждане което е забранено по правилник, хем обижда хората и това е наказуемо по Етичния кодекс и накрая злепоставя ученици което пък е подсъдно според Закона за закрила на детето. Аз се чудя какво чака директорката та не го уволнява вече

Анонимен каза...

за съжаление господин Грънчаров издига своята лична свобода в култ и не се съобразява с това, че нахлува грубо в личното и служебно пространство на колеги и ученици, които също имат права и свобода, които той косвено отнема.

Райчо Радев каза...

Не срещнах имена на ученици, т.е. не ги злепоставя, а от учителите е споменато името на една учителка, но с уважение, за добре свършена работа, относно анализ на педагогическата ситуация, което, струва ми се, не накърнява достойнството и.

Анонимен каза...

Da be da toi osmiva uchenicite predstavia gi kato glupaci i s tova nakarniava dostoinstvoto im

Анонимен каза...

Da be da toi osmiva uchenicite predstavia gi kato glupaci i s tova nakarniava dostoinstvoto im

Анонимен каза...

Глупости - да се разкрива истината не е нещо, което може да дискредитира някой... само лъжците и безнадеждно опорочените възприемат истината като своя "дискредитация"!