Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 1 март 2014 г.

Нима в България има само 335 човека, които желаят по българските медии да има качествена публицистика и журналистика?

Подписката до bTV с предложение за възстановяване на предаването "В десетката с Иво Инджев" достигна до 335 подписали и... спря! Значи ли това, че в България има само 335 човека, които желаят по българските медии да има качествена публицистика и журналистика? Нима само 335 сме българските граждани, които не щем да се примирим пред пълната деморализация на българските медии?

Задавам тия въпроси, щото ми се струва, че все някой трябва да ги зададе. Задавам ги за да ми е чиста съвестта, че съм ги задал, че не съм замълчал като съм осъзнал, че някой все трябва да ги зададе. Иначе у нас има безчет мърморковци, които роптаят, че медиите ни били не знам си какви, че журналистиката ни била на път да стане "парцалистика", има безчет хора, които недоволстват - на думи обаче! - комай от всичко, ала когато стане дума за нещо реално, за някакво действие, примерно, да станеш от дивана и да отидеш пред Парламента на протест срещу мафиотското правителство или, да речем, да отделиш една минутка да се подпишеш под една петиция, те, разбира се, няма и да се помръднат, няма да помръднат и малкото си пръстче; ето една от причините да сме на дереджето, на което сме.

Както и да е де, думата ми беше за това: само 335 човека ли искаме да проработи българската демокрация, щото без нормални медии няма и не може да има функционираща, ефективна, работеща демокрация?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Bacho Кольо каза...

"...само 335 човека ли искаме да проработи българската демокрация,..."
Да напомним: 335 човека са подписали искането за връщането на "В десетката". Един /може да има и други - не знам/ - аз, съм написал с аргументи защо съм против, именно защото "искам да проработи българската демокрация".