Видях тази снимка във Фейсбук, прочетох текста, с който е съпроводена, и у мен се появи един далечен спомен, за който разказах ето какво:
Навремето като студент в Санкт Петербург (тогава наричаха града на Петър, кой знае защо, "Ленинград"!) се случи така, че живях една година със студент от т.н. република "Кабардино-Балкария", трябва да е някъде около Кавказ, в Средна Азия, не зная точно. Още в първия момент той ми направи впечатление, кой знае защо, че "много прилича на българин", на нашенец: чернокос, беше с мустаци, як, набит, усмихнат. А най-интересното е, че се отнасяше с нас, българските студенти, още от първия миг със специално внимание: в стаята на общежитието през тази първа година от пристигането ни бяхме двама български студенти, той, "кабардино-балкареца" и един младеж от Украйна (сега не знам и не мога да кажа дали се е осъзнавал като руснак или като украинец; то тогава тия неща бяха без особено значение). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар