Здравей, г-н Грънчаров! Как мина отпразнуването на юбилея? Сигурно си бил много радостен от хубавите пожелания, които ти написаха толкова много хора!
А сега и нещо друго. Вече два пъти моят "Аваст" ме предупреждава за вирус в "Хуманус". Пусни някакво прочистване - ако сметнеш за необходимо.
Всичко добро и смело напред към следващия юбилей!
С най-добро чувство: П.
Здравей, г-н П.! Благодаря, ами всичко мина добре, посрещнах юбилея с най-близките си хора, а пък честитките наистина много ме зарадваха. Човек в положение като моето се радва на всеки дори и най-малък знак на подкрепа и солидарност.
За вируса не знам. Знам, че тази платформа, дето е блогът, е към Гугъл, сиреч, те самите не допускат в нея да има разни вируси: пустите американци яко чистят тия вируси. Но е възможно някоя снимка или клип или нещо друго да се възприемат от някоя антивирусна програма като "вирус", примерно, ако снимката е взета от неблагонадежден сайт. Затова дават предупреждение. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
1 коментар:
Там е работата, че нищо или почти нищо не развалят на комунистите. Точно обратното: комунистите ги въртят на пръста си, както впрочем се вижда и около кризата в Украйна. Америка пропусна да се разправи веднъж завинаги с комунизма, когато още имаше сили, ресурс и възможности, и сега бере горчивите плодове от това и тепърва ще бере още по-горчиви плодове.
Публикуване на коментар