От Швейцария - в БългарияСледя какво се случва с мен от психологическа гледна точка.
Върнах се в България променена. По-добронамерена, по-търпелива, изпълнена с кипяща енергия и желание да „оправя всичко, което не е както трябва" в жилището, в характера, в отношенията ми с околните. Гледах "моята" страна с обич и загриженост, вслушвах се внимателно в думите, потребностите на близките ми и по-далечни хора тук, съпричастна с мъките, надеждите, борбите им. Нищо не убягваше от погледа ми, апатията и умората, които обикновено ме обгръщаха в България, сякаш бяха изчезнали. Исках да се преборя с всичко! Какво щастие! Чувствах се човек, достоен за уважение, силен, пълен с ентусиазъм! Аз, която съм обикновено толкова "жестоко" взискателна към себе си и другите, бях доволна от себе си! Обичайното за мен бе да съм недоволна - респективно нещастна - от това, че все съм недоволна.
Инстинктивно първия ден започнах с типично женските домашни задължения, основно почистване - всичко, всеки, навсякъде. Една седмица бях фиксирана в чистотата и неукротимия стремеж да докарам всичко да блести – като в Швейцария. След като изразходих много енергия и средства в почистването, продължих с естетиката - картини, цветя, разместване мебели, безкрайни списъци за пребоядисване, преобразуване помещения, неща за купуване, определяне приоритети. Разкрасявах къщата, обличах се перфектно и младежки, спазвах хранителен режим, никакви компромиси с цената на нужните ми козметични продукти!
В резултат на закупуването на някои скромни, но издържани "мебелчета", препарати за почистване, невероятни хранителни продукти, на които досега не бях обръщала внимание, средно скъпи дрешки за бабите ми – моята майка и тази на съпруга ми, няколко електроуреда, продукти за разхубавяване, както се досещате, останах с празен джоб. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар