Бъдещето на Европа е винаги пред прага да се случи

Виена, май 1935 година. В това критично за Европа време Едмунд Хусерл изнася лекция, чието постоянно припомняне би трябвало да бъде морално задължение на онези, за които е предназначена, тоест, за всички хора, готови да се ангажират с предаването на завета, оформил най-благородните европейски стремления: заветът за героизма на разума. Въпросът, който задава аудиторията: „Какво представлява Европа днес?”, може да бъде формулиран и по друг начин: „Ще настъпи ли ден, когато героизмът на разума ще потъне в забвение?”, „Какво би попречило, ако не нашият дълг да го предадем след нас?” .

За Хусерл движеща идея на Европа е този героизъм, който, въпреки различните исторически обстоятелства, намира приложение в практиката на отговорния живот. Но тази същата история на Европа ясно ни показва, че този проект се нуждае от допълнителен героизъм – този на волята. Да си припомним, че Мартин Хайдегер – който посветил собствения си екземпляр на "Битие и време" с думите: „На моя учител, Едмунд Хусерл, с дълбоко уважение и приятелство”, без да се поколебае изтрил това посвещение когато в Германия връзките с евреи се превърнали в клеймо.

С тази малодушна постъпка Хайдегер ни показва, че бъдещето на Европа е винаги пред прага да се случи и че макар на хоризонта да се появяват много възможности да бъдем европейци, само малка част от тях ни водят към най-високите ни способности.

Из Богдан Богданов, един европейски интелектуалец

.



.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo